- От твоето детство?
Тя попи устни със салфетката, докато сдъвкваше един крекер от оризово брашно.
- Не точно детството ми. От ранната ми младост. От късната ми тийнейджърска възраст.
- Искаш да кажеш, от Оксфорд?
- Искам да кажа, от Тунис.
И тя му разказа всичко. За аферата с Жан-Марк Домал, за раждането на детето, за осиновяването на новороденото момченце от Филип и Жанин Мало. Кърито на Джайлс пристигна, но той беше загубил всякакъв апетит, толкова силно беше чувството му на ужас, примесен с отвращение. Първите десет години от брака му с Амилия бяха непрекъснат кошмар от изследвания за безплодие, спонтанни аборти и срещи с агенции за осиновяване, които неизменно завършваха с констатацията, че семейство Джайлс и Амилия Левин, въпреки блестящата си кариера и безупречни личностни характеристики, бяха твърде възрастни, за да се нагърбят с отговорността за отглеждане на малко дете. И сега изведнъж Амилия бе сметнала за нужно да го информира, че на двайсетгодишна възраст бе родила здраво бебе, което най-неочаквано се бе появило в Париж след повече от трийсет години, за да грабне сърцето й и да я откъсне още повече от него. За пръв път през живота си Джайлс беше в състояние да я удари, да взриви цялата изкуствена постройка на лишения им от секс и обич брак.
Но Джайлс Левин не беше от хората, склонни да дават израз на чувствата си. Освен това се боеше от физическо съприкосновение, а и мразеше да прави сцени. Ако проявяваше малко по-голяма склонност към самоанализ, сигурно щеше да си признае, че се бе оженил за Амилия, защото тя беше емоционално по-силна от него, в интелектуално отношение бяха, кажи-речи, равностойни, а освен това тя беше и пропускът му за висшето общество, което иначе би останало недостъпно за него. Той отпи от виното си и гребна с вилицата малко къри, след което намери сили да каже:
- Е, радвам се, че сподели това с мен. - Докато изричаше тези думи, си помисли колко силно помирителният му тон напомняше този на баща му. - Откога знаеш?
- От около месец - отвърна Амилия, пресегна се през масата и хвана ръката му. - Както можеш да си представиш, нямам никаква идея как ще се оправям в Службата.
Това го изуми.
- Те не знаят?!
Амилия отговори, подбирайки внимателно думите си, сякаш отделяше лютите чушчици от пилето с босилеков сос.
- Решила бях никога да не им казвам. Не исках това да попадне в досието ми. Страхувах се, че ще попречи на успешната ми кариера.
Джайлс кимна.
- Явно нищо не е излязло наяве в процеса на проучването за благонадеждност.
- Явно е така. - Амилия сметна за нужно да поясни: - Осиновяването бе уредено чрез една католическа организация в Тунис. Те имаха връзки с Франция, но името ми не фигурираше никъде в документите.
- Как тогава те е открил Франсоа?
По-скоро по навик, отколкото по някакви други съображения, Амилия реши да не намесва Джоун Гутман.
- Чрез един приятел в Тунис, който ми помогна навремето.
Джайлс веднага направи характерното си прибързано заключение.
- Бащата на детето? Въпросният Жан-Марк?
Амилия поклати глава.
- Не. Не съм го виждала от много години. Всъщност не вярвам той изобщо да подозира за съществуването на Франсоа.
С напредването на вечерята раздразнението на Джайлс попремина и Амилия изложи плановете си да доведе своя син в Лондон. Спомена, че бяха разговаряли за това в хотела в Тунис. Сега, след като родителите му били мъртви, Франсоа чувствал живота си в Париж изпразнен от съдържание и с радост щял да приеме една промяна в обстановката.
- А няма ли си приятели? - попита Джайлс. - Жена, гадже? Работа?
Амилия спря и се помъчи да си спомни какво й бе разказвал Франсоа за себе си.
- Никога не е имал сериозна връзка. Прилича на самотник. Склонен е към меланхолия, ако мога да бъда честна. И чести смени на настроенията. Всъщност донякъде се е метнал на баща си.
Джайлс не се интересуваше от повече подробности по тази линия и вместо това попита Амилия как възнамерява да се разбере с МИ6.
- Мисля да го представя като свършен факт. Раждането на дете едва ли е нарушение, заради което да ме уволнят.
Джайлс забеляза майчината гордост в думите й и отново усети пристъп на отвращение. Чувството му на отритнатост се възвърна.
- Разбирам. Но те ще искат да се убедят, че той е истинският ти син.
Никога през живота им не я бе наранявал, но сега от думите му я заболя и Амилия подскочи, сякаш се бе изплюл в чинията й.
- Какво значи това?
- Ами със сигурност ще искат да го подложат на проверка за благонадеждност. Ти си избрана да оглавиш британското разузнаване, Амилия. Няма как да допуснат кукувица в гнездото.