- Имаме проблем.
- Не губиш време в предисловия, а? - рече Кел. - Изобщо ли не те интересува новият ми живот в частния сектор?
- Положението е сериозно, Том. Извървях близо километър до тая телефонна кабина в Ламбет, за да съм сигурен, че няма да засекат разговора. Нужна ми е помощта ти.
- Лична или професионална? - Кел откри панталона си, затрупан с някакво одеяло върху облегалката на един стол.
- Загубихме шефа.
Той замръзна на място. Повдигна ръка и се подпря на стената. Изведнъж изтрезня, главата му се проясни, мозъкът му стана свеж като на малко дете.
- Какво?!
- Изчезнала е. Преди пет дни. Никой не е в състояние да предложи разумна идея къде би могла да се намира и какво се е случило с нея.
- Шефът е жена?! - Антифеминистката фракция в МИ6 отдавна изпитваше алергия към самата идея за шеф на Службата от женски пол. Не беше за вярване, че в изцяло доминираната от мъже среда на Воксхол Крос не само бе проникнала жена, ами се бе издигнала и до най-високия пост в британското разузнаване. - И кога стана това?
- Има още много неща, които не знаеш - отвърна Маркан. - Доста промени настъпиха. Не мога да ти кажа повече, ако ще си говорим така.
„Ами защо тогава изобщо разговаряме? - запита се той. - Нима онези искат да се върна при тях? Нима Кабул и Ясин са вече сметени под килима?“
- Няма да работя за Джордж Тръскот - заяви той, спестявайки на Маркан усилието да зададе въпроса. - И няма да се върна при вас, докато Хейнс е на кормилото.
- Дори само за случая? - попита Маркан.
- За нищо на света.
Което си беше едва ли не истина. И тогава Кел се чу как казва:
- Нищонеправенето започна да ми харесва. - Което пък си беше чиста лъжа. По линията се чу смътен шум, може би от попарените надежди на Маркан.
- Том, важно е. Трябва да сглобим екип, нужен ни е човек, когото да реактивираме, някой, който да познава работата. Ти си единственият, на когото ние имаме доверие.
Кои сте тези „ние“? Върховните жреци? Същите, които го бяха оставили на произвола в Кабул? Същите, които го бяха пожертвали, без да им мигне окото, още докато анкетната комисия се събираше на ливадата пред МИ6?
- Доверие, a? - подхвърли Кел, докато обуваше обувката си.
- Доверие - отвърна Маркан. В устата му думата прозвуча почти искрено.
Кел отиде до прозореца и погледна навън, към розовото велосипедче, към учебната кола, чийто шофьор превключваше скоростите с мъчително стържене. Какво ли още имаше да се случи до края на този ден? Аспирин и телевизия. Блъди мерита за изтрезняване в кръчмата „Грейхаунд Ин“. От осем месеца насам прекарваше времето си във въртене на палци - това бе истината за „новия му живот в частния сектор“. Осем месеца, прекарани в гледане на черно-бели филми по Класик ТВ и пропиване на обезщетението му за предсрочно прекратяване на трудовия договор. Осем месеца, през които се бе опитвал да спаси един неспасяем брак.
- Сигурно има и друг, който би могъл да се справи - каза той, като тайно се надяваше, че такъв няма. Вече се молеше да го вземат обратно в играта.
- Новият шеф не е кой да е - отвърна Маркан. - Става дума за Амилия Левин. Трябваше да поеме поста след шест седмици.
Той току-що бе изиграл коза си. Кел се отпусна на леглото и бавно се наведе напред. Споменаването на Амилия променяше всичко.
- Затова се обаждам на теб, Том. Ти трябва да я откриеш. Ти беше единственият човек в Службата, който познаваше тази жена, знаеше какво я движи. - Маркан реши да му пусне захаринче в чашата, в случай че Кел още се двоумеше. - През цялото време си чакал този миг, нали? Да получиш втори шанс? Свърши тази работа и случаят „Ясин“ ще бъде приключен веднъж завинаги. Офертата идва от най-високо място. Откриеш ли я, вземаме те обратно при нас.
5.
Кел се беше прибрал в ергенската си гарсониера с разнебитен фиат пунто, шофиран от нелегален таксиджия суданец, който до кутията си с цигари на таблото държеше омазано от пръсти издание на Корана. Докато колата потегляше от къщата - която наистина се бе оказала собственост на общителния, вманиачен на тема фитнес поляк на име Золтан, с когото Кел си бе разделил таксито от Хакни, - той разпозна занемарените улички около Финсбъри Парк, където преди доста време неговата служба бе провела съвместна операция с МИ5. Опита се да си припомни подробностите: някакъв член на ИРА, някакъв заговор за взривяване на универсален магазин; впоследствие Кел бе чул, че осъденият бил помилван по силата на Споразумението от Разпети петък. По онова време пряк началник му беше Амилия Левин.