Кел прибра останалите документи в чантата с лаптопа си, пресуши чашата си с кафе и изпрати на Елза есемес:
Превъзходно изпълнение. Благодаря ти.
При по-различни обстоятелства вероятно би добавил малка целувчица - „х“ - в края на съобщението си, но от двамата той беше шефът, което повеляваше да се държи на дистанция. След като свърши това, Кел мина на кореспонденцията с Дьолестр. Имейлите бяха на френски и с дата отпреди пет дни, което означаваше, че Мало се бе намирал в „Рамада“ към края на почивката си с Амилия.
Кога се връщаш в Париж? Липсваш ни. Кити иска целувка от кръстника си.
Кристоф
В Тунис е прекрасно. Връщам се през уикенда, но имам много материал за размисъл. Взех си безсрочен отпуск - в службата се оказаха много разбрани хора. Може да се прибера в Париж, но може и да попътувам известно време. Не знам още. Както и да е, целуни Кити от нейния кръстник Франки. Ф.
P.S. Надявам се, че сте започнали да се възстановявате след пожара. Обещавам да ти намеря онези книги, които изгуби.
Кел сложи разпечатаните имейли при останалите документи в чантата си. Намери обществена тоалетна на подземния етаж в гарата, влезе в една от кабинките, накъса на малки парченца целия свитък, хвърли ги в тоалетната и пусна водата. После се качи обратно горе при касите, купи си билет с кредитната карта на Юнияке и хвана влака за Париж в десет.
Беше време да си поговори с Кристоф.
43.
Четири часа по-късно Кел вече седеше на маса в бистро „Лип“ и разглеждаше снимката на Кристоф Дьолестр, която бе свалил от страницата му във „Фейсбук“. На снимката Кристоф беше с огромни черни очила, панталони над коляното с множество джобове и тъмночервена тениска. На вид беше на трийсет и три-четири, със старателно подстригани мустаци и козя брадичка; редичката му коса беше намазана с гел, за да стърчи нагоре. Настройката за достъп на външни лица до профила му беше много строга и Кел не успя да открие друга снимка. С оглед на това, че потребителите на „Фейсбук“ обикновено държаха много на снимката в профила си, Кел предположи, че със своята Дьолестр се опитваше да си придаде вид на готин и лежерен тип - гледаше усмихнат в обектива със собственоръчно навита цигара в едната ръка. В кадъра не се виждаха други хора.
„Лип“ беше традиционен ресторант на булевард „Сен Жермен“, любим на Клеър още от времето, когато като студентка бе живяла една година в Париж. Тя го бе водила на два пъти там по време на брака им, като и двата пъти бяха седели един до друг на една и съща маса до витрината, наблюдавайки несекващия поток на парижката haute bourgeoisie. Оттогава почти нищо не се беше променило. Келнерите, със смокинги и бели престилки, с предпазливи усмивки на лицата, подготвяха за сервиране порции стек със сос тартар върху плота само на крачка от входната врата. Управителят, безупречно облечен с копринена риза и еднореден костюм, обливаше със студена надменност туристите, прекрачили прага на заведението му, и с подкупващ галски чар редовните си посетители. През две маси от Кел възрастна вдовица, загърнала раменете си с черен шал и натруфена с четиринайсет килограма бижута, кълвеше колебливо в купата си със salade Niçoise. От време на време покривката на масата се повдигаше, разкривайки верния шотландски териер в краката й. Кучето явно е било по-обичано и глезено от покойния й съпруг, помисли си Кел. Малко по-нататък, под рамкираните шаржове на Жак Ив Кусто и Катрин Деньов, три жени на средна възраст в костюми „Шанел“ бяха събрали глави, улисани в поверителен разговор. Бяха твърде далеч, за да чуе какво си говорят, но си представи как Клеър, все още вярна на стереотипната си представа за французите от висшите класи, обявява, че „едва ли имат по-интересна тема от секса и властта“.