- Разкажете ми за пожара - каза той. - Вкъщи ли си бяхте?
Отговорът беше: да. В два през нощта апартаментът им на последния етаж в Монмартр избухнал в пламъци. Късо съединение според хазяина. Истинско чудо било, че изобщо останали живи. Ако пожарната не била пристигнала толкова бързо, Кити със сигурност щяла да се задуши.
- И не познавате никого, който би могъл да има снимка на Франсоа? Вуйчо? Леля? Старо гадже?
Кристоф поклати глава.
- Франсоа е саможив.
- Няма никакви приятели - добави Мария, сякаш това им се виждаше подозрително, и то не от вчера. - Нито гаджета. Защо все ни питате за снимки? Какво става тук?
Тя се бе преместила при съпруга си и той стискаше ръката й в своята. Кел отвори прозореца и седна на стола, в който преди бе седяла Мария. Навън се бе свечерило; на улицата играеха деца.
- Кога се свързахте с него за последно? Казвате, че сте получили имейли.
- Имам чувството, че вече си ги чел - отвърна бързо Кристоф; в думите му обаче нямаше злоба. Сякаш пресният въздух, влязъл през прозореца, бе прочистил последните остатъци от неприязън между тях.
Кел кимна.
- Преди три дни МИ6 прихвана имейл от Франсоа до адреса ти dugarrylemec. Загрижени сме за него. Имейлът е бил изпратен от Тунис. От него знам за Кити, за вуйчо Франки и за книгите. Какво друго ти каза?
Въпросът му накара Кристоф да се намръщи, сякаш изправен пред странна загадка.
- Каза ми много неща - отвърна той, едва ли не натъжен в объркването си. - И ще бъда откровен с теб. Някои от тях ме разтревожиха. Някои от нещата, които ми е написал, нямат никакъв смисъл.
45.
От този момент Кристоф не спря да говори. Всичко, което имаше да каже на Кел, бе свалeно на хартиен носител от анализатора на ДЖСЕ след пет дни, когато провери записа от микрофоните в апартамента на семейство Дьолестр и се натъкна на разговора им с Томас Кел. Качеството на записа беше превъзходно.
КРИСТОФ ДЬОЛЕСТР (КД) : Каза ми много неща. И ще бъда откровен с теб. Някои от тях ме разтревожиха. Някои от нещата, които ми е написал, нямат никакъв смисъл.
ТОМАС КЕЛ (ТК): Разкажи ми още.
КД: Познавам много добре Франки, разбираш ли? Не е в негов стил просто така да изчезне и да започне нов живот, дори след всичко, което му се случи.
ТК: Как така „да започне нов живот"?
МАРИЯ ДЬОЛЕСТР (МД) : В другите си имейли разказва как искал да се махне веднъж завинаги от Париж, колко бил разстроен от случката в Египет, не знаел дали изобщо ще се върне някога у дома...
КД: Работата е там, че Франки изобщо не беше чак толкова привързан към майка си и баща си. Франки е осиновен, ти знаеше ли това?
ТК: Да, знам.
КД: А сега се държи, сякаш няма сили да стане сутрин от леглото. Не говори с мен, не ходи на работа...
ТК: В какъв смисъл не говори с теб?
КД: Не мога да се свържа с него по телефона...
МД: [Неразбираемо]
ТК: Не ти вдига телефона?
КД: Не ми вдига. И не отговаря на гласовите ми съобщения. Навремето си говорехме с часове, бях му като брат. А сега си разменяме само есемеси.
ТК: Текстови съобщения.
КД: Именно. А това не е в негов стил. Ами че Франсоа ненавижда есемесите, по дяволите ! А сега получавам по три-четири на ден.
ТК: Може ли да ги видя?
Пауза. Звуци от движение в стаята.
МД: [Неразбираемо]
КД: Ето. Превърти си ги един по един.
МД: Ти няма как да го знаеш, но това изобщо не е в негов стил. Какво пише в тия есемеси? „Започвам нов живот", „писнало ми е от Франция", „твърде много спомени имам в Париж"? Стига, бе! Франки изобщо не е сантиментален. Сякаш е станал член на някаква секта или участва в групова терапия, където други хора му слагат думи в устата, казват му какво да говори, откъсват го от старите му приятели.
ТК: Скръбта променя хората по неочакван начин.
КД: Но... [Шум от улицата, неразбираемо]
ТК: [Шумът от улицата продължава, неразбираемо] Как се държа той на погребението?
МД: Както можеше да се очаква. Беше ужасно. Той се държа смело, но беше ужасно разстроен и разгневен. Всички бяхме гневни. Погребението беше в „Пер Лашез", много тържествено, само за близки приятели и роднини.
ТК: В „Пер Лашез"?
КД: Да. Това е едно гробище на около половин час...
ТК: Знам къде е.