Амилия отпи от водата, после помълча, сякаш не й стигаха силите да зададе очевидния въпрос.
- А къде тогава е Франсоа? - каза накрая тя. - Къде е синът ми?
Кел искаше да пристъпи към нея и да я прегърне. През цялото време, откакто работеха заедно, той не бе допуснал обичта му към Амилия да навреди на професионалните им отношения. А точно в този момент имаше нужда от всичкия самоконтрол, който можеше да мобилизира.
- Никой не знае какво е станало с него. Дьолестр е получавал имейли и есемеси, което сочи, че Франсоа може би е още жив. Много е възможно ДЖСЕ да го държат под арест, например в някоя тайна квартира в Лангедок...
Изведнъж от другия край на офиса се чу асансьорен звънец и далечният звук от отваряне на плъзгаща се врата. Кел вдигна глава и видя южноамериканец на средна възраст, който влачеше подире си прахосмукачка. Кел стана и тръгна към него през голямото помещение с бюрата тъкмо когато мъжът извади ключ от джоба си и се готвеше да отвори вратата.
- Какво искаш? - извика той.
- Това е чистачът - промърмори Амилия.
Мъжът махна лениво с ръка през стъклото и направи знак, че ще дойде, когато си тръгнат. Кел се върна при канапето.
- Под арест, а? - попита Амилия.
Кел си даваше сметка какви усилия й струва да прикрие отчаянието си.
- Така ми звучи най-логично - отвърна той, но усещаше, че сам не може да обясни защо.
Изведнъж сякаш съзнанието му блокира. Нямаше представа къде е Франсоа; знаеше само, че мъжът, който се бе преструвал на него, е бил оставен от шофьора на марсилско такси недалеч от село Кастелнодари. Амилия се обу, скривайки лакираните си нокти.
- Историята ти определено е интересна - каза накрая тя. - Но предизвиква въпроси, не мислиш ли?
- Дори няколко - отвърна Кел, докато се питаше дали Амилия не се готви да си тръгне.
- Например защо!
- Защо точно теб? - каза той. - И защо да отвличат Франсоа?
Амилия го изгледа презрително.
- Не, не това.
За момент Кел усети, че се обижда.
- Имам предвид, защо им е било да организират цялата операция? За какво им е притрябвало да убиват двама невинни граждани? Не че Service Action не са извършвали тихомълком убийства на чужда територия, но какво са сторили Филип и Жанин на когото и да било? Защо ДЖСЕ биха поели пореден риск с мащабите на „Рейнбоу Уориър“? Само за да ме унижат!
- Чувала ли си за служител на ДЖСЕ, който използва псевдонима „Бенедикт Волтер“? - попита Кел.
Амилия поклати глава.
- Висок, на петдесет и четири-пет, пуши цигари без филтър. Пали ги една от друга. Такъв един ехиден, пише се мачо.
- Все едно описваш всеки французин на средна възраст, когото съм срещала.
Кел беше твърде напрегнат, за да се засмее.
- Боядисва си косата черна - каза той. - Истинското му име може да е Люк.
Амилия подскочи.
- Люк?
Кел направи крачка към нея.
- А може би го познаваш?
Но Амилия сякаш вече си внушаваше, че може да е съвпадение, опитваше се да надвие обзелите я съмнения.
- В техните служби сигурно има поне сто души на име Люк. Навремето, преди Ирак, се бях замесила с един тип, който приблизително отговаря на това описание, но не бива да избързваме с изводите.
- Как се беше замесила? - Кел не можеше да каже дали Амилия загатва за романтична или за професионална връзка, но тя много бързо отговори на въпроса му.
- Спомняш ли си, че през две хиляди и втора-трета, след като Ширак обърна гръб на Блеър и Буш, Службата беше предприела доста агресивна атака срещу френския екип в ООН.
Кел още тогава бе заподозрял, че се готви такава операция, но така и не бе чул официално потвърждение; всичко бе протекло при пълна секретност.
- По онова време бях вербувала един източник в Елисейския дворец.
- Ти лично?
- Аз лично. Кодово име: Деньов.
Кел бе впечатлен. Именно с такива зрелищни удари Амилия Левин си бе спечелила име в шпионските среди.
- И Люк те разкри? Това ли имаш предвид под „замесване“?
Амилия стана от канапето и направи няколко крачки към южната стена на офиса, като купувач, пробващ нов чифт обувки. Минаха няколко секунди, преди да отговори:
- Още тогава имаше подозрения, че Деньов е ненадеждна, но ние бяхме притиснати от времето и се нуждаехме от всичката информация, която можехме да изстискаме от хората на Ширак. Със започването на инвазията взаимоотношенията ни с Деньов бързо приключиха. Но само няколко седмици по-късно забелязахме, че Деньов е била уволнена. Ако този Люк е Люк Жаво, той беше служителят на ДЖСЕ, натоварен да прикрие следите от пробойната с Деньов. Мисля, че за да запази кожата си, тя ме бе посочила като свой водещ офицер. Жаво ми се обади лично, за да ме предупреди да не се занимавам повече с вербуване на французи.