- Сигурно е бил интересен разговор.
- Нека кажем само, че не завърши добре. Аз, разбира се, отричах докрай, но доколкото можах да забележа, от гледна точка на Жаво всеки британски държавен служител беше вече легитимна цел.
Кел се премести малко по-близо до нея, скъсявайки дистанцията помежду им.
- И така, смяташ, че в цялата тази история има елемент на лично отмъщение?
Амилия беше твърде опитна и интелигентна, за да отдаде операцията с Мало на чиста отмъстителност, и то без достатъчно доказателства.
- Какви други варианти предполагаш?
- Африка - отвърна Кел.
- Африка?
Това беше една хипотеза, която се въртеше в главата му още от престоя му в Париж.
- Арабската пролет. Французите знаят, че Амилия Левин си е поставила за приоритет засиленото британско присъствие в региона. Знаят също, че се ползваш с доверието на министър-председателя. Или са целели да те изнудват, за да оставиш на мира Либия и Египет, или просто са смятали да те разкрият, когато започне проучването за благонадеждност на Франсоа. Париж смята Магреба за свой заден двор. Китайците вече до голяма степен са им отнели контрола върху франкофонска Западна Африка. Последното, което им е нужно сега, е един нов шеф на МИ6, който да ги изтласка още повече оттам.
Амилия погледна към спуснатите щори на прозореца откъм „Куинсуей“.
- Значи целта им е да се отърват от мен, Джордж Тръскот да стане шеф и Службата да се върне към манталитета отпреди 11 септември, когато главният враг беше Москва?
- Именно. - Кел все повече харесваше собствената си теория. - Никакво движение по Либия, Египет... по Алжир, когато и той падне. Никаква смислена стратегия за Китай и Индия. Двама агенти и едно куче в бюрото в Бразилия. Продължаваме да целуваме задника на Вашингтон и да пазим статуквото на Студената война. Не случайно операцията започна веднага след назначаването ти за шеф. Французите може да са знаели от години за Франсоа, но решават да действат едва сега. Това ни говори нещо. А именно, че ако бъде използвана ефективно, истината за Франсоа има потенциала да те компрометира. Разкрият ли съществуването му, това е краят на кариерата ти.
- Моята кариера вече приключи, Том.
Такова пораженство беше абсолютно нехарактерно за Амилия.
- Не задължително. - Една от луминесцентните тръби над главата на Кел бе започнала да примигва и бръмчи. Той се пресегна и я завъртя в гнездото й, докато угасна напълно. - Никой не знае затова. Никой, освен мен.
Амилия го погледна изненадано.
- Не си казал на Маркан?
- Той си мисли, че си била в Тунис на страстен уикенд. За да се чукаш с Франсоа. Всички мислят така. Амилия и поредният й любовник.
Амилия потръпна и Кел усети, че бе отишъл твърде далеч в мъжкото си лицемерие. Тя отпи от водата и му прости, подканвайки го с поглед да продължи нататък.
- Имаме няколко опции - каза той, защото не за пръв път си помисли, че спасява не само нейната кариера, а и своята.
Амилия срещна погледа му.
- Хайде, просвети ме.
Кел занарежда фигурите си върху дъската.
- Захващаме се с французите - каза той. - С човека, представящ се за Франсоа. Да го наречем с името, което му подхожда: „Кукувица“. Имаме кукувица в гнездото. - Кел пресуши чашата си и я постави на масата. - Ти ще го поканиш да ти гостува в Чок Вали за уикенда, един вид майка и син да се опознаят. Ние ще сглобим екип и ще преслушаме лаптопа и телефоните му, за да разберем кой стои зад тази операция. Накрая той ще ни отведе до сина ти.
- Ти наистина ли вярваш, че Франсоа е още жив?
- Разбира се. Помисли само. Франсоа е тяхната застраховка, и те го знаят. Дори при най-лошия сценарий, дори ако цялата операция се провали, те ще го използват за заложник. Защо да го убиват, след като е толкова ценен?
48.
Франсоа не се боеше от смъртта, но изпитваше ужас от Слиман Наса.
Можеше да изтърпи чакането, загубата на личното си пространство и неприкосновеност, но се боеше от Слиман, защото той единствен от цялата групичка беше абсолютно непредвидим.
Тонът бе зададен незабавно, още докато го отвеждаха с колата от Париж. Люк и Валери се държаха на дистанция, нито веднъж не го погледнаха в очите; Аким играеше доброто ченге с кротките си невинни очи, а Слиман се възползваше от всяка възможност, за да му лази по нервите, да търси слабите му места, да го предизвиква с обиди и заплахи. Най-лошо беше, когато в къщата оставаха само двамата. Още на третия ден, когато Аким беше излязъл за провизии, а Люк и Валери на разходка в градината, Слиман влезе в килията на Франсоа, направи му знак да мълчи и го стисна за носа, принуждавайки го да диша през устата. Докато се усети, онзи успя да натъпче в устата му парцал, който имаше вкус на бензин; за миг Франсоа си помисли, че Слиман ще запали парцала и ще го изгори жив. След това неговият мъчител завърза ръцете и краката му и излезе от килията. С огромно усилие Франсоа се надигна от леглото и понечи да направи крачка, но падна на пода. В това време Слиман се върна с нож, нажежен до червено върху газовия котлон в кухнята. Злобно ухилен, той вдигна Франсоа от пода и го сложи да седне на леглото. После описа с ножа два кръга около очите му; нагорещеното острие докосна клепача му и отвори рана. По бузите на Франсоа потекоха сълзи от болка. Слиман избухна в смях и го обсипа с подигравки, че плачел „като жена“. След малко той извади парцала от устата му, развърза ръцете и краката му и си отиде в стаята, откъдето се чуваше арабска музика и се носеше дъх на марихуана.