Всичко се усложняваше от този Венсан - мъжа, който бе заел неговото място, откраднал бе живота му и вече бе успял да се сближи с Амилия.
- Венсан живее в къщата ти - повтаряше му Слиман ден след ден, нощ след нощ. - Носи дрехите ти. Чука гаджетата ти. Дори е бил на почивка с майка ти. Ти това знаеше ли го? Люк вика, че двамата били направо влюбени един в друг. Сега Венсан щял да й ходи на гости в Англия. Как ти се струва това, а, Франсоа? Амилия вече е намерила сина си. Защо би й хрумнало да го размени срещу тъпанар като теб?
49.
По-малко от час след срещата си с Кел Амилия позвъни на човека, който вече не беше неин син, на мъжа, който я бе унижил докрай. Обади му се от кухнята на офиса по личния си мобилен телефон. Застанал на няколко метра встрани, Кел я наблюдаваше внимателно, изумен от способността й да имитира майчина обич.
- Франсоа? Аз съм, Амилия. Затъжих се за теб, миличък. Как е в Париж?
Разговаряха близо десет минути. „Франсоа“ й описа прибирането си у дома през Марсилия; лъжите му бяха безупречни, умението му да печели доверие - изумително. Тя се запита дали мъжът, описан от Кел като „Люк“, седеше до Кукувицата в Париж и слушаше разговора, както Кел беше застанал до нея - два шпионски екипа, всеки от които си мислеше, че е по-умен от другия.
- Какво ще правиш през уикенда? - попита тя.
- Нищо - отвърна Кукувицата. - Защо питаш?
- Ами... Дали не би желал да ми дойдеш на гости в къщата ми в Уилтшър?
- О...
- Може би е твърде прибързано?
- Не, не! - Гласът на Кукувицата прозвуча ентусиазирано, и имаше защо: поканата щеше да се посрещне добре от началниците му в Париж. - Джайлс ще бъде ли там?
- Не. - Амилия погледна Кел, който се намръщи, вероятно озадачен от този внезапен интерес към съпруга на Амилия. - Мисля, че през почивните дни няма да го има. Защо, искаш да се запознаете ли?
- Засега предпочитам да сме само двамата, нали разбираш? - отвърна Кукувицата. - Имаш ли нищо против?
- Разбира се, че не, миличък. - Тя изчака точно толкова, колкото беше нужно, и попита: - Значи ще дойдеш, така ли?
- С удоволствие.
- Чудесно, много ме зарадва. Нямам търпение! - Амилия си припомни настояването на Кукувицата да вземе ферибота за Марсилия вместо директния полет за Париж и реши да го изпита. - Може ли да ти изпратя билет за самолета?
- Предпочитам да не пътувам със самолет, не помниш ли? - отвърна той, без да му мигне окото.
За пореден път Амилия се изуми от лекотата, с която лъжеше. Каква глупачка се бе оказала тя, каква наивница! А сега й се налагаше на свой ред да лъже, да играе роля, за да не долови „Франсоа“ никаква разлика в поведението й между Тунис и Уилтшър. Трябваше да се преструва на грижовна майка, да го прегръща, да се усмихва на остроумията му, да се интересува от личния му живот. Тя изпитваше ужас при мисълта за това, но същевременно копнееше за мига, в който щеше да си отмъсти. От голямата радост на съвместната им почивка в Тунис тя се бе потопила направо в сивотата на ежедневието в Службата - едно място за амбиции, за преданост на каузата, но не и за личностна реализация. Може би затова си го бе избрала.
- Умирам от глад - каза тя на Кел, след като затвори телефона. Той забеляза, че ръката й беше върху ръкава на сакото му - един от обичайните начини, по които контролираше мъжете. - Ще ме заведеш ли някъде да вечеряме?
- Разбира се.
Изминаха пеша няколкостотин метра до един ливански ресторант на Уестбърн Гроув и още щом седнаха на масата, започнаха да кроят планове как да открият Франсоа. Докато преглеждаха менюто и чакаха бутилката си вино сред шумотевицата на препълнения салон, бе решено, че за да запазят операцията в тайна от Тръскот, Хейнс и Маркан, Кел ще събере екип от доверени контакти, за които на Воксхол Крос не подозират нищо. Предложи да поканят Барбара Найт от Ница и обеща на Амилия да й се обади още на другата сутрин, за да уреди пътуването й. След като поръчаха вечерята си, изпрати есемес на Елза Касани с въпрос дали би могла да вземе следващия полет за Лондон. Елза отговори на петнайсетата минута („За теб, Том, съм готова на всичко!“) и той се усмихна. Познаваше един бивш служител в „Технически операции“ на МИ5 на име Харолд Моубри, преминал в частния сектор, който би могъл да работи заедно с Елза по имейл сървърите и мобилните мрежи на Кукувицата. Щеше да им е нужен и човек за наблюдение, който да проследи Кукувицата, когато напуснеше дома на Амилия в селото. Кел имаше един стар контакт от времето, когато го бяха изтеглили на канцеларска работа в Лондон: бивш морски пехотинец на име Кевин Вигърс, когото можеха да привлекат срещу пари в брой.