- Ще ми трябват пари - каза той на Амилия. - И то много. Тези хора са добри и трябва да им се плаща.
- Може да се уреди. - Кел се запита дали Амилия нямаше да изръси Джайлс. - Ще видя какво мога да изровя за Люк Жаво, но тази седмица не мога да отсъствам от работа. До петък, когато тръгна за Уилтшър, ще действаш сам. Следващите няколко дни са ми само за срещи, в петък съм при министър-председателя. Нали нямаш нищо против?
Кел кимна.
- Всичко е наред. - Наистина беше за предпочитане Амилия да остане в сянка, докато Кукувицата се прибере в Париж. Ако нещо се объркаше, тя трябваше да е в състояние да отрече всякакво участие. - А какви са военните ни възможности?
- В смисъл?
Той се опита да й обрисува ситуацията колкото можеше по-деликатно.
- Ако открием Франсоа, може да се наложи да проникнем със сила в мястото, където го държат. Стигне ли се до откуп, те със сигурност ще го убият, независимо дали си им платила, или не.
- Това ми е ясно.
Бяха преполовили вечерята. Амилия избутваше с ножа останалата в чинията си храна на една страна. После избърса уста със салфетката. Кел сметна мълчанието й за безпокойство.
- Казвам само, че трябва да ги изпреварим, преди да се е стигнало дотам. Необходим ни е елемент на изненада...
- Разбрах те от първия път, Том. - Тя се огледа. На съседната маса келнерите шумно събираха празни чинии и прибори. - Имаме хора във Франция и в Северна Испания, които биха могли да свършат работа. Но не знам как да говоря със Саймън. Ако ще използваме командоси, трябва да сме много... убедителни.
- Забрави командосите. Ще трябва да прибегнем до частния сектор.
Амилия докосна златното колие на шията си, сякаш търсеше вдъхновение от него.
- Стига да не си падат прекалено много по стрелбите. Не искам да нахълтат в къщата и още от вратата да открият огън. Искам хора с опит, които добре познават Франция.
- Разбира се.
- Искам да си с тях, Том. Обещаваш ли? Искам да ги наглеждаш какво правят.
Самата молба беше изумителна, не на последно място и защото през цялата си кариера Кел не бе изстрелял нито един патрон. Но сега не беше в настроение да отказва на Амилия.
- Обещавам - каза той. - Разбира се, че ако се стигне дотам, ще бъда с тях. - Кел намери сили да се усмихне окуражително. - Ще открием Франсоа - каза той. - Каквото и да се случи, ще го върнем у дома.
50.
Венсан Севен пристигна на гара „Сейнт Панкрас“ в 17:28 ч. в петък вечер. Появяването му на перона бе засечено от един бивш подчинен на Кевин Вигърс от Специалните части на име Даниъл Олдрич, който изпрати на Кел имейл със снимка от блекбърито си, удостоверяваща, че обектът е успешно прихванат. Амилия, която не изгаряше от желание да прекара в компанията на Кукувицата и минута повече, отколкото беше абсолютно необходимо, бе уредила от гарата да го вземе такси и да го закара на югозапад до Уилтшър. Застанал сред тълпата прибиращи се от работа на ъгъла на Юстън Роуд, Олдрич забеляза шофьора, вдигнал пред себе си лист хартия, на който с дебел черен маркер пишеше „Мистър Франсис Мало“. Кукувицата също го видя и му подаде чантите си, за да ги сложи в багажника.
Скоро таксито се смеси с върволицата от автомобили по улицата. Олдрич не се и опита да го последва, нито пък хората на Кел бяха поставили микрофони в колата; беше почти изключено Венсан да проведе телефонен разговор в присъствието на шофьор, за когото със сигурност можеше да се предположи, че е човек на Амилия. Вместо това Олдрич изпрати нов имейл на Кел:
Потвърждавам: Кукувицата е с два багажа. Черна компютърна чанта с дълга дръжка за през рамо и пластмасов куфар на колелца. Има моб. телефон, също торбичка с подарък. Колата тръгна току-що, 17:46 ч., тъмносиньо рено еспас, № Х164АЕО. Движи се на запад по Юстън Роуд.
Кел получи имейла на лаптопа си в кухнята на Амилия и съобщи на събралия се екип, че Кукувицата ще пристигне в Чок Вали някъде към осем вечерта. Харолд Моубри, подпомаган от Кел, бе прекарал последното денонощие в монтиране на камери за наблюдение и гласово задействащи се микрофони във всяка стая на къщата. Амилия бе дошла по обяд направо от Воксхол Крос и бе предложила Венсан да спи в по-голямата от двете свободни стаи. Допускайки, че гостът може да поиска друга, те поставиха микрофони, комбинирани с камери, и в по-малката спалня - един в огледалото с позлатена рамка, окачено на северната стена, и втори в рамката на една стара маслена картина вляво от леглото.