На първия етаж в къщата имаше две бани. Първата беше към спалнята на Амилия, а втората се намираше между стаята на Кукувицата и късия, облепен с тапети коридор, водещ към вътрешното стълбище. Това беше банята, която щеше да ползва Венсан, и тя също бе оборудвана подобаващо от Моубри.
- Доколкото съм забелязал, хората вършат най-странни неща в тоалетната - промърмори той, докато инсталираше миниатюрна камера-микрофон в основата на една закачалка за кърпи на петнайсетина сантиметра от пода. - Кукувицата ще влезе тук, въобразявайки си, че е намерил място за усамотение, и заедно с гащите ще смъкне и гарда. Ако говори по телефона, микрофонът ще го улови. Ако извади нещо от чантите си, камерата ще го заснеме. Освен ако твоят жабар не тръгне нарочно да търси нашите играчки, няма да му светне, че го наблюдаваме.
Имаше риск французите да са изпратили свои хора да наблюдават къщата, затова Кел гледаше да излиза навън колкото се може по-малко, за да не бъде разпознат като Стивън Юнияке. Сузи Шанд, литературната агентка и съседка на Амилия, бе дала разрешение нейната къща да се използва като база от екипа на Кел. Самата Шанд беше на почивка в Хърватия, с подписан екземпляр от Закона за държавната тайна в куфара си. Съседите от третата къща в този отдалечен край на Чок Вали - Пол и Сюзан Хамилтън - бяха свикнали непознати от Лондон да отсядат в къщата на Шанд и не попитаха никого от екипа на Кел какво прави в селото. В случай че някой все пак ги заговореше, всички от екипа бяха инструктирани да казват, че са роднини, дошли на гости за уикенда.
Къщата на Шанд беше стара, с проядени от дървояд греди, на около минута пеш от портата на Амилия. И двете гледаха към затревена долчинка на север и към стръмен склон на юг. Градината на Шанд опираше в западната ограда на имота на Амилия. Стаите, в които се бе настанил екипът, бяха влажни, но удобни и Кел с изненада откри, че след скорошните си митарства се радва на тишината и спокойствието на глухата провинция. Главният им оперативен център беше в голямата библиотека, чиито стени от пода до тавана бяха покрити с книги, подарени на Сузи Шанд от лондонския интелектуален елит. Барбара Найт, запален библиофил, откри първи издания на Уилям Голдинг, Айрис Мърдок и Джулиан Барне, както и подписан екземпляр на „Сатанински строфи“.
В тази стая зае позиция и Елза Касани, поставяйки трите си лаптопа върху дъбовата маса и девет отделни монитора за видеонаблюдение върху рафтовете на библиотеката, след като махна книгите и избърса праха по тях. На екраните се подаваше картина на живо от всяка стая в къщата на Амилия; по време на проливния, но за щастие краткотраен дъжд в петък сутрин образите бяха леко размазани и трептяха, но поне Кел се убеди, че Кукувицата няма къде да се скрие. Единствената „черна дупка“ беше един килер в северната част на къщата. Беше малко вероятно Венсан да го използва.
Под прозореца на библиотеката Елза си беше поставила матрак, на който спеше в най-различни часове на денонощието. До импровизираното си легло държеше бутилка минерална вода, бурканчета с крем за лице и флакони парфюм, както и един айпод, който квичеше и грухтеше всеки път, когато си пъхнеше слушалчиците в ушите. Харолд беше разпределен на горния етаж, в по-малката от двете спални. Кел беше отсреща през коридора, на пружинено легло, провиснало като хамак в средата. Като най-възрастна, Барбара Найт получи главната спалня.
- „Гилеспи“ не може да се похвали с подобен разкош - пошегува се тя. Повечето време Барбара прекарваше в стаята си, вглъбена в една нова биография на Вирджиния Улф или в запаметяване на плана за събота сутрин.
- Ти си Мис Марпъл - беше й казал Кел. - Ако си изиграеш ролята както в Ница, ще те предложим за наградите на Британската филмова академия.
Шпионажът е умение да чакаш.
В четвъртък вечер, докато Амилия беше все още в Лондон, а Венсан в Париж, Харолд и Барбара бяха отишли на кино в Солсбъри, оставяйки Кел и Елза сами в къщата. Нямаха работа, освен да си спомнят за Ница и да преговарят за кой ли път подробностите на операцията.
- Амилия ще се опита да подмами Венсан да излязат на разходка в събота сутрин. Ако времето е лошо, ще му предложи да обядват в една кръчма край Тизбъри. И в двата случая ще имаме достатъчно време да влезем в стаята и да преслушаме оборудването му. В тази долина няма сигнал, тъй че ако имаме късмет, може да е изключил телефона си и да го е оставил в стаята.