- Доста късмет трябва за това - отвърна Елза. Тя имаше три отделни златни нита в лявото си ухо и Кел ги гледаше втренчено, мислейки си за другите й превъплъщения. - Нужни са ми петнайсет минути с лаптопа му. За това време ще копирам всичко от твърдия му диск и ще го донеса тук за анализ. Ако получава имейли от хората си, ще можем да ги четем. А ако не внимават, ще можем да ги проследим и до източника.
- Какво искаш да кажеш, „ако не внимават“?
- Никой нормален човек не би пратил имейл от мястото, където държат сина на Амилия. Достатъчно е да се качи в колата, да се отдалечи на няколко километра и да го прати оттам. Много хора държат резервен компютър специално за целта някъде далеч от базата. Но да се работи така е голяма досада и понякога човек го домързява...
Кел се сети за Марсилия, за собствения си компютър, изстискан докрай от Люк и после снабден с програма, регистрираща ударите по клавишите, и чип за проследяване. Беше разказал на Елза за нападението в „Ла Сите Радийоз“ и тя бе докоснала белега на лицето му с нежност, която го учуди. В Ница се беше притеснил, че Елза го манипулира, най-вероятно по указания на Маркан, но тук нямаше причини да се съмнява в искреността й.
- Когато се запознахме, се държеше леко пренебрежително към мен - отбеляза тя.
- Тогава бях на работа - отвърна той.
- Няма нищо. Очаквах го. Джими спомена, че можеш да бъдеш и малко... как се казва?
- Чаровен?
Тя се изкиска.
- Не, бе. Припрян. Леко арогантен...
- Сприхав?
Елза не беше чувала тази дума. Тя я повтори, завъртя я из устата си и реши, че наистина подхожда на Томас Кел.
- Точно. Сприхав. Но впоследствие започна да се държиш много по-мило с мен. Харесва ми да си говорим.
Кел се изненада от опита й да флиртува с него, но му стана и приятно. Тя бе намерила начин да свали професионалното му лустро, да навлезе в интимните пространства на личността му с безстрашието на младостта.
- Ти свърши страхотна работа! - напълно искрено я похвали той. Именно нейната проверка на миналото на Мало му бе помогнала да разкрие операцията на ДЖСЕ и го бе отвела до Кристоф Дьолестр.
- Хайде да хапнем - отвърна тя.
Предишния ден Харолд бе отишъл до един супермаркет в Солсбъри и ги бе запасил с готови храни. Когато по обяд отвори хладилника да потърси нещо за ядене, Елза гръмко обяви храната за „безобразна“ и се захвана да приготви прясна паста. След половин час тя бе превърнала кухнята в бомбен кратер, заринат в купи с тесто, а във въздуха висеше облак от брашно, напомнящ мъглата над Чок Вали. Сега тя се залови да сготви порция паста за Кел, който си беше отворил бутилка вино и я наблюдаваше от кухненската маса как реже тиквички на кубчета и ги слага да се запържат в зехтин с чесън.
- Имаш вид, сякаш знаеш какво правиш.
- Аз съм италианка - отвърна тя, доволна, че толкова добре се вписва в стереотипа. - Но в замяна на вечерята, която ти готвя, искам да науча тайните на Томас Кел.
- Всичките?
- Всичките.
- Може да отнеме доста време.
Кел не искаше да говори за брака си, това беше единствената граница, която сам си бе определил. Не толкова от вярност към Клеър, колкото от срам - историята на връзката им той възприемаше като низ от провали.
- Започни оттам: защо напусна разузнаването?
Кел тъкмо отпиваше от виното си, но чашата замръзна на устните му - беше смаян, че Елза бе повдигнала темата за позорното му изгонване от Службата.
- Ти пък откъде знаеш?
Не че беше ядосан - по-скоро изпита Странно чувство на облекчение от желанието си да говори спокойно и откровено за случилото се.
- Хорски приказки - отвърна тя.
- Ситуацията е сложна - каза той. - Нямам право да я коментирам.
Елза бе сложила тенджерата да ври. Тя се обърна, погледна го с престорено презрение и хвърли щипка сол във водата.
- Никой няма да ни чуе, Том. Сами сме в къщата. Хайде, разправяй!
И той заразправя. За Кабул, за Ясин.
- След 11 септември работех много с американците. Те бяха разгневени от стореното срещу тях. Разбирах ги. Чувстваха се засрамени и искаха мъст. Мисля, че това е вярна оценка на душевното им състояние.
- Продължавай.
- Към края на 2001 -ва заминах за Афганистан с екип от Службата. Съвместна операция между нас и Лангли. Случилото се във Вашингтон и Ню Йорк бе сварило и тях, и нас по бели гащи. Те бързаха да наваксат изоставането си, налагаше се да импровизират в движение.
- Естествено. - Елза стоеше с гръб към него и наблюдаваше тенджерата, като го чакаше да намери сам ритъма си. Беше облечена със сини джинси и бяла тениска. Кел я оглеждаше крадешком, като женен мъж. Хлътваше с двата крака в капана на желанието да й се довери.