- В течение на следващите три години имах седем пътувания до Пакистан и Афганистан. През 2004-та ЦРУ арестува един човек, за когото може и да си чувала. Ясин Гарани. Това беше в Пакистан, където той участваше в учебен лагер на „Ал Кайда“ в северозападните провинции. Беше казал на янките, че е британски гражданин, имаше си и паспорт. Впоследствие го бяха преместили в оперативния център в Кабул, където започнаха да го разпитват.
- Да го разпитват значи.
- Да го интервюират. Да му задават въпроси. Да го подлагат на кръстосан разпит. - Кел не беше сигурен дали преподава на Елза урок по английски, или по-скоро тя е с една крачка напред по отношение на семантиката. - Не е бил малтретиран, ако това намекваш. МИ5 бяха информирали Лангли, че имат досие на Ясин, който фигурирал в списък на заподозрени терористи в Северозападна Англия. Не бил обозначен като непосредствена заплаха, затова не бил и обект на наблюдение. Но знаели за него, били обезпокоени и се чудели къде ли е отишъл.
- Затова всички решават, че млад човек като него може да замине за Пакистан, за да се обучава как да се бие?
- Ами има логика. - Кел си наля още вино и стана да допълни чашата на Елза. Тя бе изпържила тиквичките, бутна настрани тигана и бавно изсипа пастата във водата.
- Благодаря - каза тя, като посочи с глава чашата си. -Талятелите ще са готови след две минути.
Кел взе две купи от шкафа до вратата, извади лъжици и вилици от чекмеджето. Постави приборите на масата и купите до печката, за да са подръка на Елза. После продължи разказа си:
- И така, нашият Ясин Гарани, двайсет и една годишен студент от Лийдс, се появява в Пакистан, уж на гости при приятели в Лахор, но американците разполагат със снимки, уличаващи го като джихадист, който току-що се е обучил да стреля с базука в Малаканд. Аз го предупредих да внимава. Казах му, че за него като британски гражданин би било най-добре да проговори пред властите на страната си. Че ако е искрен за това, което е извършил, за хората, които познава в Англия, тогава бих могъл да му помогна. Ако ли не, ако реши да мълчи и да се прави на невинен, тогава не отговарям за онова, което американците биха направили с него.
- Знам тази история - каза Елза, бръкна във водата, извади парченце паста и го стисна между пръстите си, за да провери дали е увряло. Подхвана тенджерата с кърпа, занесе я до мивката и изсипа съдържанието в метална цедка; лицето й се обви в пара. - Изтезаван е от ЦРУ, нали?
Кел усети раздразнение при автоматичната й презумпция за вина от страна на американците. Запита се дали Елза е била пряко ангажирана по случая в качеството на експерт, или е чела за него в европейската преса.
- Да кажем, че янките се отнасяха твърдо с него - отвърна той. - Което важи и за всички нас.
- Какво означава това?
Кел се размърда на стола, подбирайки внимателно думите си.
- Означава, че бяхме далеч от родината. Означава, че се опитвахме да разбиваме терористични клетки във Великобритания и САЩ. Усещахме, че Ясин знае неща, които можеха да ни бъдат от полза, и губехме търпение, защото се инатеше и не искаше да говори. - Кел се закашля. - В един момент някои хора станаха агресивни. - Той се овладя; беше важно да запази в тайна самоличността на американските си колеги, които бяха нарушили правилата. - Дали съм го докоснал физически? Не. Дали съм го обиждал, ругал и унижавал? Не, абсолютно не. Дали съм го плашил, че ще отмъстим на семейството му в Лийдс? Никога.
Елза не реагира видимо. С безизразно лице тя попита:
- Значи разпитът е преминал както го описват? - Тя сякаш бе решила да не използва повече думата „изтезание“, заобикаляше я, както се заобикаля кална локва. - И какво се случи, Том?
Кел вдигна глава. Елза бе спряла да сипва храна в купите, явно вечерята се отменяше до второ нареждане. Още не бе започнала да го съди. Засега. Но държеше да чуе отговора му.
- Питаш човека, с когото смяташ да седнеш на една маса, дали е измъчвал пленници с водни струи? Дали е изтръгвал нокти?
- Е? Правил ли си го?
Кел усети как го обзема познатото отчаяние от последните му седмици на Воксхол Крос.
- Смяташ ли, че съм способен да го направя?
- Смятам, че всеки от нас е способен на всичко.
Все пак нещо в тона й показваше, че му вярва. В този момент той изпита силна обич към нея, защото никога не бе получавал такова доверие от Клеър. На моменти през последните месеци, потиснат от позорното си изгонване от МИ6, се бе чувствал като престъпник; същевременно усещаше, че е може би единственият човек в Англия, способен да осъзнае истинското естество на заплахата от страна на хора като Ясин.