- Не съм го изтезавал - каза накрая той. - МИ6 не изтезава хора. Служителите и на двете служби не нарушават кодекса на поведение, който им е вменен при...
- Говориш като адвокат. - Елза отвори прозореца сякаш за да прочисти въздуха между тях. - И какъв с тогава проблемът?
- Проблем са отношенията ни с американците. Проблем са медиите. Проблем е законът. И някъде между тези три точки са шпионите, които се опитват да си вършат работата с една ръка, защото другата им е вързана отзад на гърба. Медиите в Лондон възприеха позицията, че като британски гражданин Ясин е бил невинен до доказване на противното, но въпреки това е бил измъчван едва ли не лично от Буш и Чейни, след което е откаран в Гуантанамо и лишен от достойнство. Предаден на американците, с което ние сме си измили ръцете. Обвиниха МИ6, че си е затваряло очите за онова, което се върши.
- Ти какво мислиш по въпроса? Запита ли ги къде отвеждат Ясин? Безпокоеше ли се за състоянието му?
Кел усети да го връхлитат угризения, срам от моралното падение, но едновременно и увереност, че при същите обстоятелства и сега би постъпил отново по същия начин.
- Не. И не.
Елза вдигна глава и срещна погледа му. Кел си спомняше килията в Кабул. Спомняше си вонята на пот, окаяната физиономия на Ясин, настървеността си за информация и презрението си към всичко, което Ясин олицетворяваше.
Именно тази негова настървеност му пречеше да види дори най-малка вероятност младият мъж насреща му да е нещо различно от войнстващ джихадист с промит мозък.
- Това, което направихме аз и няколко колеги от разузнаването и което беше погрешно от гледна точка на закона и в очите на медиите, бе да допуснем други да се държат по начин, несъответстващ на нашата ценностна система. Нашите обвинители намериха съответните думи, за да формулират вината ни: „пасивно предаване“, „изнесено изтезание“. Англичаните винаги са постъпвали така, казваха те. Още от имперски времена. Карали са другите да им вършат мръсната работа. - Елза постави две хартиени салфетки на масата. - Ясин бе отведен. - Кел спря, за да събере мислите си, и отпи глътка вино. - Истината е, че да, наистина не ми пукаше какво ще стане с него. Не се интересувах какви методи ще използват египтяните, какво може да му се случи в Кайро или в Гуантанамо. От моя гледна точка той беше един млад мъж с британски паспорт, чиято единствена цел в живота беше да убива невинни граждани - във Вашингтон, Рим или в Чок Вали. За мен той беше страхливец и глупак и ако трябва да бъда откровен, радвах се, че е в ареста. Това е грехът ми. Че забравих да се тревожа за един човек, решен да унищожи всичко онова, което беше мой професионален дълг да защитавам.
Елза сипа зехтин върху пастата и разбърка дългите тестени ивици с тиквичките и чесъна. Кел не можеше да прецени в какво настроение е, да отгатне присъдата й.
- Значи ти си опрал пешкира? - попита накрая тя и той си каза, че трябва да внимава какво ще отговори, за да не излезе, че хленчи и се оплаква. Последното нещо, което би желал, бе съжалението на това симпатично момиче.
- Все някого трябваше да обвинят - каза той.
Спомни си как Тръскот го бе изхвърлил зад борда: най-напред, от бюрото си в Лондон на хиляди километри разстояние, го бе упълномощил да присъства на разпита на Ясин като представител на МИ6, а години по-късно, когато „Гардиън“ вече въртеше външния министър на шиш заради предаването на арестанта в ръцете на американците, най-нагло го бе обвинил в превишаване на правата и нарушение на закона. Кел бе оставен на милостта на съда, като му бе дадено подобаващо оруеловско име: „Свидетел X“, и изхвърлен от Службата.
- Ще ти кажа само още нещо - продължи той. - Нашата политическа и разузнавателна обвързаност с американците е много по-дълбока, отколкото повечето хора си дават сметка и отколкото който и да било е склонен да признае. Ако британски шпионин види свой американски колега да прилага методи, с които не е съгласен, какво трябва да направи? Да позвъни на мама и да й се оплаче? Да каже на прекия си началник, че иска да се върне у дома, понеже мисията не му понася? Ние водим война. Американците са наши приятели, каквото и да ти е било мнението за Буш и другарчетата му, каквото и да ти е отношението към Гуантанамо и Абу Граиб.
- Разбирам...
- Твърде много хора с леви убеждения са загрижени единствено да демонстрират добър вкус, да се чувстват безупречни в моралното си превъзходство, и то за сметка на онези, които бдят над спокойния им сън...
- Хайде, яж - каза Елза. Докато слагаше купата с паста пред Кел, тя постави ръка на шията му. Нежният допир на дланта й беше колкото жест на приятелско разбиране, толкова и знак за желание да бъде с него.