Харолд незабавно се намеси, изгарящ от желание да бъде полезен и да поправи впечатлението от предишната си грешка.
- Кукувицата се качи горе - отвърна той. - В момента разопакова багажа си в стаята. Амилия му предложи да си вземе душ преди вечеря, но засега той се съзерцава самовлюбено в огледалото и веднъж помириса чаршафите, за да се убеди, че са чисти.
- Имаме ли качествена картина? - попита Кел, като застана зад Елза, която беше заела обичайното си място срещу мониторите. На три от тях се виждаха банята и спалнята на Кукувицата. На този в долния десен ъгъл Амилия тъкмо вадеше печеното пиле от фурната.
- Искаш ли и звук? - попита Харолд.
- Само ако онзи каже нещо. Той има ли си радио в стаята? Слуша ли музика?
- Нищо. Пълна тишина.
Застанали мълчаливо в редица, Кел, Елза и Харолд наблюдаваха като хипнотизирани, докато Кукувицата вадеше сгънати боксерки и свити на топка чорапи от куфара си и ги подреждаше в гардероба. Той постави три ризи на закачалки и преметна ленен панталон върху облегалката на стола. От багажа му се появи книга, следвана от снимка в рамка. Кел отпи от бирата си.
- Къде е Кевин? - попита той. - Свързахте ли се с него по радиото?
Харолд отново се обади, този път със свито гърло:
- Да. Съжалявам, шефе. Аматьорска му работа. Кев вече е на отбивката, но е пристигнал със закъснение и не е видял колата на Джайлс. Ако мине някой друг, ще го спре и ще ни предупреди. Много се извинявам, че радиостанцията му е била изключена. Бях зает със звука и картината от къщата...
Кел реши да му спести мъките.
- Спокойно, не го преживявай.
Те отново насочиха вниманието си към мониторите, предаващи на живо от къщата. Амилия слагаше маса за двама в кухнята. Кукувицата се беше вмъкнал в банята.
- Ей сега ще си удари една бърза за отскок - каза Харолд, но никой не се засмя на шегата му. Кел се запита дали не си бе пийнал за успокояване на нервите.
- Какво носи? - попита той.
В дясната си ръка Кукувицата държеше разтворен лаптоп, който постави на столчето до ваната. После затвори вратата, седна върху капака на тоалетната чиния и набра поредица от букви.
- Заснехте ли това, видяхте ли паролата? - попита Кел.
- Заснемаме всичко - отвърна Харолд, който беше монтирал камера в тавана точно за тази цел. - Като пусна записа, ще разбера.
- Хайде, направи го - настоя Кел, но в гласа му се долавяше съмнение. Дали Харолд бе избрал най-подходящия ъгъл? На екрана изглеждаше, сякаш капакът на лаптопа закрива клавиатурата. - Елза, следиш ли безжичната връзка?
- Сега ще погледна - отвърна тя и погледна надолу. Екранът на основния й лаптоп се изпълни с компютърен код. - Сигурно има какво да крие - продължи Елза, - защо иначе ще се заключва в банята?
Защо, наистина? В продължение на пет минути Кукувицата проверяваше пощата си в „Уанаду“; Елза не можеше да каже какво чете или пише.
- Трафикът е криптиран - заяви тя. - Трябва ми лаптопът му. Искам да го преслушам.
- Утре - отвърна тихо Барбара; благият й майчински глас мигом успокои напрежението в стаята.
Кел се обърна и й се усмихна. Беше благодарен, че Барбара е с тях; с благородната си осанка и силен характер тя сякаш караше всички да се държат, както биха се държали пред собствената си баба. На екрана долу в средата Амилия вадеше тапата на бутилка вино.
- Я чакайте малко! - обади се Харолд.
Кукувицата беше поставил лаптопа си на пода и се беше изправил. От задния си джоб извади мобилен телефон и отвори задния капак. После бръкна в малкото джобче на джинсите си и измъкна нещо, което приличаше на СИМ карта.
- Дерзай, момко! - промърмори Харолд, докато Кукувицата постави картата в телефона, затвори капака и натисна копчето за включване. - По-лесно ще хванеш сигнал от дъното на Ламанша.
Пред очите на екипа за наблюдение Венсан гледаше втренчено екранчето на телефона си, очаквайки да се появи сигнал, вероятно на френски мобилен доставчик. След две минути той изгаси телефона и извади СИМ картата, като я пъхна обратно в джобчето на джинсите си.
Всички си мислеха едно и също. Кел се обърна към Барбара.
- Утре - каза той - искам да му свиеш телефона.
- Разбира се - отвърна тя. - Това е част от упражнението.
55.
Кел беше програмирал телефона си да го събуди в пет сутринта и още преди изгрев зае позиция на долния етаж. Откри Елза в библиотеката; по тениската и шортите, с които бе спала, тя наблюдаваше на живо картина от инфрачервените камери, поставени в дома на Амилия. Когато влезе, тя се извърна стреснато.
- О, ти ли си? Уплаши ме.