Той застана зад нея.
- През цялото време ли си будна?
Екипът за наблюдение бе видял Амилия и Кукувицата да вечерят заедно, подслушал бе разговора им, насладил се бе на отлично изиграната от Амилия роля на любеща майка и на великолепното превъплъщение на Кукувицата като Франсоа Мало. В полунощ Кукувицата се бе прозял и се беше качил в стаята си, след което бе напълнил ваната под строгия поглед на Харолд - „Джакузи? Що за мъж е тоя, да си взема джакузи преди лягане?!“ - след което се бе приспал с няколко страници от книгата, която си бе донесъл. В дванайсет и половина Амилия бе изпратила имейл до Кел, потвърждавайки, че очаква Барбара малко след девет сутринта. След това Кел се бе качил на горния етаж, където Харолд и Барбара вече спяха дълбоко.
- Харолд ме събуди в три - каза Елза, като пъхна една дъвка в устата си. - Нищо не се е случило. Кукувицата спи непробудно от около един след полунощ.
Кел погледна стената от монитори. Микрофоните предаваха тихото равномерно дишане на Кукувицата; имаше чувството, че е лекар, който наблюдава пациент в интензивно отделение.
- И нито следа от Амилия? - попита той.
В спалнята и банята на Амилия нямаше камери и микрофони; наблюдаващите й бяха оставили поне там малко лично пространство.
Елза поклати глава.
- Нито следа.
Амилия всъщност беше станала първа. Тя се появи в кухнята малко след шест по бледосиня копринена роба, пристегната с колан на талията. Послуша радио, направи си чаша чай и се върна в спалнята си, далеч от втренчения поглед на камерите. Малко по-късно Харолд слезе в библиотеката.
- Ден втори в Къщата на Биг Брадър - обяви тържествено той с тежкия си нюкасълски акцент. - Амилия е в Изповедалнята. - Той пристъпи към масата, застана зад Елза и погледна към изображението от главната камера в спалнята на измамника. - Кукувицата спи дълбоко. Дори не подозира, че днес ще бъде изритан от гнездото.
Кел се засмя; Елза не разбра шегата.
- Какви ги дрънкаш? - попита тя.
Минаха още два часа. Кукувицата се събуди, стана от леглото, прекоси разстоянието до банята е могъща ерекция, издуваща предницата на пижамата му, погледна се в огледалото, почопли някаква засъхнала раничка под брадичката си и се облекчи в тоалетната чиния.
- Хайде, започва се - каза Харолд.- Елвис е в банята.
Кел отиде в кухнята и завари Барбара, напълно облечена за излизане, да седи на масата пред купа мюсли с кисело мляко.
- Кукувицата е буден - каза той.
- Да, чух.
Тя изглеждаше бодра и напълно концентрирана; гримът й беше леко различен от вчера, сякаш бе променила и лицето си за предстоящата роля.
- Амилия те иска там в девет. - Кел погледна часовника си. - Това ми звучи добре. Кукувицата се е къпал снощи преди лягане, тъй че най-вероятно ще го завариш долу на закуска. Как се чувстваш?
Той си спомняше първата им среща в Ница: свенливата й, едва ли не извинителна усмивка; хладната прецизност на бързия й ум. Два дни в родината, далеч от Бил, сякаш я бяха подмладили. Тя се радваше, че отново е в играта.
- О, много съм добре, чакам момента - отвърна тя, като срещна погледа му. - Да се надяваме, че ще го спипаме това копеленце. И ще го гепим за вратлето!
56.
Венсан Севен - облечен като Франсоа Мало, играещ Франсоа Мало, изживяващ се като Франсоа Мало - седеше сам в кухнята на Амилия, когато на вратата се появи някой и почука по стъклото. За секунда той си помисли, че е майката на Франсоа, излязла за малко в градината, но веднага осъзна грешката си. Жената, която надничаше през прозорчето, беше по-възрастна от Амилия Левин и леко прегърбена от артрит. Изглеждаше на шейсет и четири-пет и очевидно принадлежеше към напълно различна социална прослойка. В ръката си държеше връзка ключове. Чистачка, помисли си той, и се оказа прав.
- Добро утро - каза жената, широко ухилена под кичурите бяла коса, покриващи лицето й. На краката си имаше поизкаляни гумени ботуши; сигурно идваше пеша от селото. - Ти трябва да си Франсоа!
Венсан стана и се здрависа с нея.
- Да - отвърна той, като се правеше, че не разбира добре английски. - А вие коя сте, моля?
- Ама аз да не те стреснах, гълъбче? Горкичкият. Мисис Левин не ти ли каза, че ще идвам?
Амилия влезе в кухнята.
- Аха, виждам, че сте се запознали. Барбара, толкова любезно от твоя страна да дойдеш в събота!
- За нищо на света не бих пропуснала ден - отвърна Барбара, като събу ботушите, свали сакото си и ги занесе в килера.
Венсан се обърна към Амилия.
- Твоята икономка?
- Моята икономка. - Амилия кимна към мивката. - Затова ми стоят чиниите. Снощи нямах сили да ги измия. Толкова е мила; когато идвам, не пропуска нито ден. Брат ми я нае още докато живееше тук, познава къщата от мазето до тавана. Поостаря вече, но е здрава, яка и няма никакво намерение да се пенсионира.