- А знае ли кой съм аз?
Амилия се усмихна и поклати глава.
- Не, разбира се. - Пресегна се и докосна Венсан по ръката. - Казах й, че си кръщелник на Джайлс, отбил си се да прекараш почивните дни при нас на път за Корнуол. Така добре ли е?
- Перфектно - отвърна Венсан.
Барбара се върна при тях в стаята. Беше се преобула в стари гуменки и препасала с найлонова престилка. Двете с Амилия се заприказваха на злободневни теми - част от ритуала на сутрешното почистване. Амилия й направи чаша чай - с мляко, без захар, както помнеше, че го обича. На масата се появи и тенекиена кутия с маслени бисквити. Амилия се опита да въвлече и Венсан в отегчителното им дърдорене, но той - след като я бе уверил, че Франсоа Мало така и не си бе дал труда да научи английски - нито можеше, нито имаше желание да участва. Присъствието на Барбара го дразнеше, донякъде дори се почувства обиден - не защото щеше да попречи на операцията, а просто защото Амилия бе пропуснала да спомене, че в един момент към тях ще се присъедини напълно непозната личност. Надяваше се, че няма да се заседи дълго.
Когато Барбара надяна яркожълти гумени ръкавици и се залови с чиниите, Венсан се извини и отиде в стаята си. Заключвайки вратата на банята, той отвори лаптопа и видя, че няма нови съобщения. Изпрати имейл на Люк, уведомявайки го за появата на икономката, после се избръсна с електрическата самобръсначка, която бе оставил през нощта да се зарежда. Това беше една от дребните промени, които бе внесъл в ежедневието си. Беше си наумил, че Франсоа предпочита леко наболата брада, каквато остава след електрическата самобръсначка, докато самият той си падаше по гладкото мокро бръснене. Освен това бе сменил и афтършейва си и бе пропушил - „Лъки Страйк Силвър“, любимата марка на Франсоа - и бе свалил семейния пръстен на фамилията Севен от малкия си пръст. Все дребни, но важни детайли, които подпомагаха Венсан в изпълнението на „хамелеонската му трансформация“ - една фраза, която сам бе измислили и особено много му допадаше.
След като затвори капака на лаптопа, той си наля чаша вода от чешмата и се замисли за деня, който му предстоеше. За момента уикендът протичаше според плана. Вечерята бе минала успешно; той имаше усещането, че някак си бе доразвил топлото приятелство между Франсоа и Амилия, започнало още в Тунис. Но основната му цел за следващите двайсет и четири часа, съгласувана и с Люк, беше да подготви почвата за евентуалното си преместване в Лондон. Това смяташе да направи при подходящ повод -да речем, по време на задушевна вечеря още днес или на прощалния обяд преди отпътуването му утре за Париж.
Венсан имаше само едно съображение, което по необходимост му се налагаше да пази в тайна от Люк. Предишната вечер бе изпитал странно и доста обезпокоително привличане към Амилия - една аномалия, която на другата сутрин бе отдал на алкохола и чувството на самота. Венсан се нуждаеше от жена поне веднъж седмично - беше установил това за себе си още като кадет в Академията, - а в стресови ситуации често го обземаше още по-силно желание, което нерядко му причиняваше сериозни неудобства.
Не му обръщай внимание, заповяда си той, после си изми зъбите, приглади косата си и слезе долу в кухнята.
57.
„...голям избор“ - тъкмо казваше Амилия. Гласът й достигаше до Кел през високоговорителите в библиотеката на Сузи Шанд. - Бихме могли да отидем до Солсбъри и да разгледаме катедралата, ако проявяваш интерес. Или да излезем на разходка. По тия места има доста симпатични кръчми, където бихме могли да обядваме. На теб какво ти се прави?“
Амилия седеше срещу Кукувицата във всекидневната и отпиваше от чашата си с кафе. За повече от дванайсет часа, откакто бяха заедно, тя не бе допуснала нито една грешка; беше се вживяла перфектно в ролята си на любеща майка и идеална домакиня. Кукувицата, по джинси, но различни от онези, в които бе скрил СИМ картата, пушеше цигара - навик, който събуди дяволчето в Барбара.
„Аха, той бил и пушач! - каза тя на Амилия, като забеляза пакета „Лъки Страйк Силвър“, оставен върху кухненската маса. Забележките й стигаха до ушите на Кукувицата, който геройски се правеше, че не разбира езика. - Е, какво пък, ако един французин е решил да се самоубива, коя съм аз, че да споря с него! Кажи на мистър Левин, че е можел да положи и по-голямо старание в изграждането на здравни навици у кръщелника си.“