Не след дълго Амилия успя да убеди Кукувицата да излязат на „кратка разходка из селото“. Предпочитаната от Кел възможност - екскурзия с обяд в Солсбъри - бе отхвърлена.
- Разполагаме е един час, не повече - каза той на екипа си. - Зависи колко дълго ще успее Амилия да го задържи навън. Щом стигнат до портата зад къщата, влизаме.
Кевин Вигърс, който отговаряше за наблюдението, беше натоварен да ги следи на дискретно разстояние; ако по някаква причина се обърнеха и тръгнеха обратно към къщи, той трябваше да уведоми Кел, за да опразнят своевременно стаята на Кукувицата. Амилия не носеше със себе си никакво мобилно устройство, с което би могла да се свърже с тях. Това беше стандартна практика в МИ6 - ако Кукувицата го забележеше, с операцията им беше свършено.
Мина още час, преди да излязат. Елза и Харолд използваха времето за последна проверка на техническото оборудване, което Харолд бе наслагал в три неголеми чанти, докато Вигърс наблюдаваше мониторите. Най-после големият часовник в антрето на Амилия удари единайсет и половина и двамата с Кукувицата излязоха от къщата, обути с еднакви зелени гумени ботуши и ватирани якета, които Амилия бе изнесла от килера.
- След по-малко от минута ще минат оттук - обяви Кел.
Той погледна Елза в очите и тя изведнъж му се стори непозната, сякаш друга бе заела мястото й; очите й бяха студени, в погледа й се четеше тотална концентрация. Дори Харолд, вечният шегаджия, крачеше нервно из кухнята, очаквайки сигнала за действие. Вигърс, който вече беше излязъл в градината, прищрака два пъти с комутатора на радиостанцията си, за да потвърди, че Кукувицата и Амилия току-що са минали покрай портата на Сузи Шанд.
- Всички ли сме готови? - попита Кел, като се опитваше да внуши спокойствие и чувство за обща цел на хората си, макар по кожата му да лазеха мравки. Винаги беше така: жестоката тръпка на чакането. Заемеха ли веднъж местата си в къщата на Амилия, заловяха ли се всеки е поставената му задача, той щеше да се успокои.
От радиостанцията на Вигърс се чуха три прищраквания - Амилия и Кукувицата бяха стигнали до портата, съединяваща землището на селото с голямата общинска ливада, която се простираше на запад чак до Ебсбърн Сейнт Джон. Кел беше вече в коридора. Харолд дойде до вратата на кухнята и го загледа, очаквайки кимването. Една от чантите беше провесена през рамото му; Елза държеше другите две. Кел преброи наум до десет, после отвори вратата.
Бяха им нужни деветдесет секунди, за да стигнат от къщата на Сузи Шанд до спалнята на Кукувицата по прекия път през градината. Кел го знаеше, защото бе засичал времето. Харолд пръв стигна до малката портичка, отвори я и прекоси с бързи крачки ливадата към къщата на Амилия.
Барбара вече беше отворила задната врата.
- Без обувки! - изкомандва тя.
Всички се струпаха отвън и припряно сваляха обувките си, докато тя проверяваше крачолите им за кал. Когато приключи, Елза и Харолд бяха вече в спалнята на Кукувицата.
58.
- Дай СИМ картата - каза Кел.
Барбара беше открила картата от мобилния телефон на Кукувицата в малкото джобче на джинсите му. Сега слезе при Кел, който я чакаше до големия часовник в ъгъла на антрето.
- Твоя е - подаде му я тя.
Кел се качи в спалнята и предаде картата на Харолд. От една от чантите, оставена отвън в коридора, Харолд извади старо кодиращо устройство, каквито ползваха някога в Службата, пъхна в него картата и зададе команда за презапис на данни. Кел го остави да си върши работата и погледна към Елза, която бе извадила лаптоп и няколко разноцветни кабела, един от които включи в електрическата мрежа. После взе лаптопа на Кукувицата от черната кожена чанта и отвори капака. Кел я наблюдаваше, без да й пречи. Планът беше да пробият защитния код на ДЖСЕ и да презапишат цялото съдържание на твърдия диск върху нейния компютър. Харолд беше прегледал основно записа от банята, на който Кукувицата задаваше паролата на лаптопа, увеличил бе образа и бе предложил три възможни комбинации.
Елза опита първата: френската дума DIGESTIF, последвана от трицифрен код, но защитната стена остана непокътната. С втория опит обаче - замествайки тройката с двойка - тя проби защитата.
- Уцелил си го, Харолд! - промърмори Елза, но в гласа й нямаше и сянка на триумф.
- Влезе ли? - попита той.
- Мисля, че съм вътре, да. - Тя говореше бързо и накъсано, думите й излизаха като картечни откоси от устата. -Пробвах с втората парола и тя ме прехвърли в нов интерфейс.
Кел се огледа. Светът на висшите технологии - с тайните потребителски имена и пароли и триангулирането на мобилни телефони по сигнала - беше за него толкова чужд, колкото и племенните диалекти в Амазония. През цялата си кариера той се бе чувствал жалък невежа в присъствието на хората от „Технически операции“, на разни компютърни гении. Оставяйки Елза да прехвърля данните от лаптопа на Кукувицата, той заоглежда стаята. Забеляза много отличните вещи на Кукувицата, които бе запомнил от „Рамада“ - 35-милиметровия му фотоапарат, златната запалка с гравирани инициали „Ф.М.“, снимката в рамка на Филип и Жанин Мало, подвързания с кожа дневник, който бе заснел страница по страница и бе изпратил в Лондон на Джими Маркан. На нощното шкафче до леглото имаше romanpolicier от Майкъл Дибдин в превод на френски, бутилка минерална вода и тапи за уши.