Кел отвори книгата и - както бе очаквал - намери фалшивото писмо до Франсоа с дата 4 февруари 1999 г., написано уж от баща му. В едно от чекмеджетата на скрина откри фалшивия паспорт на Кукувицата, поставен върху чорапите и боксерките, които бе разопаковал предишната вечер. Черното му кожено яке беше закачено на кука зад вратата, до белия хавлиен халат. В банята бяха същите тоалетни принадлежности и прибори за бръснене, същото флаконче „Валиум“, което Кел бе видял в хотелската му стая в Тунис. Колко лесно се бе оставил да го заблуди!
- Как върви? - попита той Харолд, който клечеше сгърбен над кодиращото устройство в коридора.
- Поне още петнайсет минути - намръщи се Харолд.
- А при теб?
- Същото - отвърна Елза. - Успокой се, Том, моля те!
Кел имаше усещането, че се намесва в събития, над които нямаше никакво влияние. Слезе на долния етаж, взе си обувките от коридора и намери Барбара, която старателно минаваше с прахосмукачка килима във всекидневната.
- Откри ли телефона на Кукувицата? - попита я той.
- Не - отвърна тя. - Сигурно го е взел със себе си.
59
Барбара беше познала.
Още щом стигнаха до първата бариера в оградата на общинската ливада, на около четиристотин метра от дома на Сузи Шанд, Кукувицата се спря и включи мобилния си телефон.
- Боя се, че тук едва ли ще има покритие - каза Амилия, като се облегна на ръката му, за да преметне крак през дървените пречки. - Обикновено ходя чак до Фоувант, за да си проверявам есемесите. Понякога се появява слаб сигнал и горе на хълма.
Тя посочи напред, по посока към Ебсбърн Сейнт Джон.
- Защо нямаш монтиран усилвател на къщата? - учуди се Кукувицата. - МИ6 не държат ли да се свързват с теб?
- Това е идеята. - Амилия се обърна и изчака Венсан да прекрачи бариерата след нея. - Пълно усамотение. Далеч от света, където никой да не може да ме открие. Личното ми пространство е нещо, на което особено държа. Можеш да си представиш какво е да си постоянно изложена на градушка от есемеси, да говориш безспир по блекбърито, да те бомбардират с имейли. Затова почивните ми дни са свещени. Когато поема поста следващия месец, на уличката пред къщата ми ще има охрана, навсякъде ще поставят камери за наблюдение. Това са последните ни мигове насаме за години напред.
Умело подхвърлена забележка, с която Амилия целеше да подскаже на Кукувицата, че си представя отношенията им да се развиват далеч в бъдещето. Тя беше донякъде изненадана от злорадството, с което обърна играта в своя полза. Първоначално си бе представяла, че ще изпитва едва ли не физическо отвращение от присъствието на измамника, но след първите няколко минути, прекарани в дома й, Кукувицата се превърна за нея в поредния обект на разработка. Чертите на характера му, които толкова я бяха запленили в началото - неговата чувствителност и неочаквана свенливост, будният му любознателен ум, - сега й се струваха по-скоро отблъскващи, издаващи слабост. Разговорите им се въртяха в кръг, липсваше им дълбочина, шегите му започваха да се повтарят. Физическата му привлекателност, с която отначало, за свой срам, толкова се бе гордяла, сега беше за нея доказателство за прекомерна мъжка суета, граничеща с нарцисизъм. Процесът, който я бе довел до състояние да намрази Кукувицата, не беше фундаментално различен, разсъждаваше тя, от процеса, по който постепенно започваше да презира бившите си любовници. Чертите на характера и физиката му, които отначало бе боготворила, сега я изпълваха с отвращение. Изпитваше единствено мрачна решимост да го унищожи, подсилвана от срама, че се бе оставила да я подведе, и отчаян копнеж да открие истинския Франсоа.
- Merde! - възкликна Кукувицата.
Той се спря на пътеката и заопипва джобовете на панталона си, после бръкна във всеки джоб на ватираното яке.