- Какво има?
- Забравил съм си цигарите.
Амилия усети смътна тревога.
- Много важно! Мразя, когато пушиш.
Той я изгледа презрително.
- Какво? И на открито ли не мога да пуша вече? - За пръв път, откакто се познаваха, той й повишаваше тон. Откъде тази внезапна смяна на настроението? Дали подозираше, че в къщата се върши нещо; дали цигарите не бяха просто повод да се върне? Но тогава Кукувицата сякаш си спомни, че е редно да се държи възпитано, и характерният му чар се завърна. - Обичам да пуша, докато се разхождам. Това ми помага да се отпусна, стимулира мисленето ми.
- Разбира се - отвърна Амилия. - Но ние и бездруго след малко се връщаме. Тя посочи с ръка напред, към зашумената долчинка на около половин километър на запад. - Като стигнем до дърветата, се връщаме.
Кукувицата пристъпваше нервно от крак на крак.
- Не, ще изтичам да ги взема - каза той и преди Амилия да успее да го спре, Венсан прескочи бариерата и се затича към къщата. С тази скорост щеше да бъде там след по-малко от минута. Тя се огледа за Кевин Вигърс. От него нямаше и следа.
- Франсоа!
Кукувицата спря и се обърна намръщено.
- Какво?
Без да бърза, Амилия прекрачи бариерата и тръгна към него, печелейки време. На няколко метра от Кукувицата тя бръкна в джоба на якето си и извади връзка ключове.
- Вземи, ще ти трябват.
- Барбара ще ми отвори - рече той, като й обърна гръб и отново се затича към къщата. След няколко крачки подвикна през рамо: - До пет минути се връщам.
На Амилия не й оставаше нищо друго, освен да чака.
60.
На по-малко от двеста метра, скрит зад една редица кестенови дървета, Кевин Вигърс забеляза Кукувицата да тича към него и незабавно се обади по радиото на Кел.
- Имаме сериозен проблем - каза той. - Кукувицата се връща.
- Какво? Как така?
- Нямам представа. Но се изнасяйте оттам. Имате по-малко от минута, преди да стигне до къщата.
- Не можеш ли да го забавиш?
- Ще се усъмни. Просто излезте от спалнята му.
В този момент Кел се намираше във всекидневната. Отиде в кухнята, отвори кофата за боклук, извади черната торба със съдържанието й и я подаде на Барбара.
- Излез навън - каза той, като грабна куп хартии от кухненската маса, обувките на Елза и Харолд от пода и една готварска книга от полицата над печката и натъпка всичко това в торбата с боклук. - Тръгни по уличката към къщата на Шанд. Между двете къщи има черни контейнери за смет. Кукувицата се връща. Гледай да го забаламосаш нещо, иначе ще ни спипа тук.
Барбара кимна мълчаливо, излезе навън, изкачи няколкото каменни стъпала до нивото на уличката и закрачи надолу по склона към къщата на Сузи Шанд. В същото време Кел грабна прахосмукачката от всекидневната и хукна към горния етаж, притискайки я до гърдите си като голямо бебе.
- Изчезвайте оттук и двамата, веднага! - извика той на Елза и Харолд, докато мушкаше щепсела на прахосмукачката в контакта пред спалнята на Кукувицата. - Вземете всичко със себе си. Ще се скрием в стаята на Амилия. - Той вдигна една от чантите, които се търкаляха на пода в коридора. Харолд изруга, грабна кодиращото устройство и го понесе нанякъде. После се върна в стаята на Кукувицата, натъпка останалата железария във втората чанта, провеси я през рамо и се шмугна в спалнята на Амилия.
По радиостанцията на Кел се чуха три бързи прищраквания. След двайсетина секунди Кукувицата щеше да мине покрай къщата на Шанд; след четирийсет щеше да бъде пред задната врата на Амилия.
Ругаейки тихо на италиански, Елза беше затворила лаптопа на ДЖСЕ и го бе поставила обратно в кожената чанта.
- Побързай! - изсъска Кел, докато навиваше разноцветните й кабели и ги тъпчеше в третата чанта. После изключи компютъра й от мрежата и я изблъска навън, пъхайки чантата в ръцете й. Остави прахосмукачката в коридора, за да изглежда, сякаш Барбара е чистила на горния етаж. - Хайде, хайде!
Спалнята на Кукувицата беше опразнена. Кел огледа килима. До скрина имаше малко парченце жълта пластмаса, което той вдигна и пъхна в джоба на панталона си. В стаята се носеше кисела миризма на пот; стори му се, че долавя и парфюма на Елза, но може би си въобразяваше. Отвори прозореца, както би сторила и Барбара, и надникна в банята, за да се убеди, че екипът му не бе оставил следи.
Две прищраквания по радиото. Кукувицата минаваше покрай къщата на Шанд. Кел погледна през прозореца на банята и го видя да се задава. Обърна се, излезе в коридора, зави към спалнята на Амилия, влезе вътре и затвори вратата.
И едва тогава се сети, че бе забравил да върне СИМ картата в джинсите на Кукувицата.