61.
Барбара видя Кукувицата, когато стигна до контейнерите за смет. Той вече не тичаше, а крачеше по алеята; беше подминал къщата на Сузи Шанд и се намръщи от изненада при вида на възрастната чистачка на Амилия, превита под тежестта на чувала с боклук.
- Вие добре сте? - подвикна й той.
Залитайки на една страна за по-убедително, Барбара кимна като същинска отрудена старица, приела стоически съдбата си, и продължи да тътрузи крака към контейнерите.
- За какво се връщаш, сладурче? - попита тя, като стовари чувала по средата на алеята, преграждайки пътя му.
- Искам да пуша - отвърна той, като направи движение с ръка, сякаш поднасяше цигара към устата си. - Може ли на вас да помогна?
Поне не му липсва възпитание, помисли си Барбара, като занарежда многословни благодарности, докато Кукувицата повдигна чувала с боклук и го пренесе на няколко метра до големите контейнери за смет край пътя.
- C’est lourd- каза той. - Тежко.
Вместо потвърждение Кукувицата стисна с длан бицепса си, сякаш бе разтегнал мускул. За част от секундата Барбара се изкуши да му отговори на безупречен френски, но се сдържа и продължи да играе ролята, която й бе отредена.
- Много си мил, Франсоа - каза бавно и отчетливо тя, сякаш говореше на дете. - Слава богу, че те срещнах. - Докато разговаряше с французина, Барбара си даваше сметка, че на не повече от десетина метра от тях, зад прозорците на първия етаж, Кел, Елза и Харолд панически опразваха спалнята му. Тя посочи с пръст към земята и добави: - Обаче в никакъв случай няма да те пусна в къщата с тези кални ботуши.
Обстоятелството, че Кукувицата бе принуден да се преструва на неразбрал казаното, също работеше в нейна полза.
- Какво, моля? - попита той. - Не разбирам какво вие ми говорите.
Барбара повтори предупреждението, печелейки още скъпоценно време, докато му обясняваше бавно, на бебешки английски, че не позволява кални стъпки в къщата на Амилия Левин.
- Ела с мен - каза накрая тя, мобилизирайки всичкия чар и дяволитост, които вече бе приложила с такъв успех върху рецепциониста в хотел „Гилеспи“. Хвана Кукувицата под ръка и го поведе бавно по алеята към къщата. Когато стигнаха до кухненската врата, която беше още открехната, тя отново посочи с пръст ботушите му.
- Цигарите ти са на масата, нали, миличък?
Кукувицата кимна към пакета „Лъки Страйк Силвър“, който действително беше на кухненската маса, отчасти закрит зад мелничката за кафе и захарницата.
- Аз ще ти ги подам - каза Барбара, като се провря през вратата. - Така няма да има нужда да влизаш.
- И запалка - каза той. - Искам моя запалка.
Тя му подаде цигарите през отворената врата и го попита за координатите на запалката.
- В стаята на мен - отвърна Кукувицата. - Но аз мога да я взема сам.
- Не, миличък, недей. Ти стой тук. - Барбара се качи по стълбите до първия етаж, където вече цареше мъртвешка тишина. Отиде до спалнята на Кукувицата, видя златната му запалка върху скрина, пъхна я в джоба на престилката си и се върна в кухнята.
- Voila! - възкликна тържествуващо тя, като му я подаде през прага на къщата. Произнесе го така, сякаш това беше единствената френска дума, която знаеше. - А сега се връщай при мисис Левин, да не се чуди къде си. И ако не се видим, беше ми драго да се запознаем. Приятно прекарване на остатъка от почивните дни. И лек път обратно за Париж.
62.
Легнали по корем на пода в банята към спалнята на Амилия, за да не се виждат отвън през прозореца, Кел, Елза и Харолд дочуваха като неясно гъгнене разговора между Барбара и Кукувицата. Затаили дъх, притиснати един до друг като планинари, натъпкани в палатка за трима, те чуха затварянето на кухненската врата и отдалечаващите се стъпки. След около минута радиото на Кел прищрака два пъти, а малко по-късно - три пъти в потвърждение, че Кукувицата е минал през портата на път към очакващата го Амилия.
Мина още цяла минута, преди Кел да се реши да сложи край на мълчанието. Изправяйки се на крака, той изруга тихо и погледна надолу към Елза и Харолд. Бавно, като по чудо оживели след земетресение, те също се надигнаха.
- Cazzo - прошепна Елза.
- Чак задникът ми се изпоти - обади се Харолд и Елза му изшътка, сякаш Кукувицата беше още в съседната стая.
- Няма страшно - вдигна ръка Кел, отваряйки вратата на банята. - Той е на ливадата. Разкара се.
Барбара се появи на стълбищната площадка.
- Простете за израза - рече тя, - но как, по дяволите, стана тая работа?!
- Какво искаше? - попита Елза.