- Цигари - отвърна тя. - Цигари, дяволите да го вземат. Представяте ли си да се беше качил горе?
- Щях да го черпя една - промърмори Харолд и всички се заловиха отново за работа.
63.
На сутринта Аким се събуди от шума, който вдигаха Люк и Валери, докато се чукаха в съседната стая. Все същото: останал без дъх, Люк блъскаше с глава таблата на леглото, докато Валери стискаше със зъби чаршафа или ъгъла на възглавницата, за да заглуши стоновете си. Тази жена беше като тийнейджърка или младоженка на меден месец - искаше секс сутрин и вечер. Уволнена преди време от дирекция „Вътрешна сигурност“, Валери беше единственият случаен елемент в цялата операция, привлечена от шефа Люк, който не можеше без нея, но - доколкото Аким можеше да прецени - държана в тайна от неговите собствени шефове в ДЖСЕ. Дори Венсан я познаваше едва от няколко дни. Люк го бе накарал да се закълне, че за нищо на света няма да разкрива участието й, знаейки много добре, че от Париж щяха да отменят цялата операция Холст, ако дори само заподозряха, че тя е замесена в нея.
Аким погледна часовника до леглото. Беше малко след шест, неделя сутрин, можеше да поспи още един час. А сега беше в състояние да мисли само за секс и се питаше кога ли най-после ще се прибере в Марсилия.
- Мръсници - промърмори той, като се надяваше да го чуят през стената, та да престане това стържене по дъските на пода, това противно скърцане на пружините. Накрая Люк изстена по-силно от обикновено и леглото спря да се движи като кола, отбила край пътя. След секунди се чуха стъпки от боси крака и плискането на водата в бидето. Люк се покашля няколко пъти и пусна тихо радиото. Всяка сутрин едно и също.
В седем и петнайсет Аким трябваше да смени Слиман от нощно дежурство. Преди три дни, слизайки долу, бе сварил Слиман да разговаря с пленника; вратата на Холст беше широко отворена, очите му бяха пълни със сълзи на ярост. По-късно, вече извън къщата, Аким бе поискал обяснение и Слиман му бе казал през смях, сякаш разказваше виц, че дразнел Франсоа за Египет, напомняйки му какво е направил с неговите „фалшиви мама и татко“. Аким, който с течение на времето беше започнал да харесва Франсоа, да изпитва към него уважение заради достойнството, с което приемаше съдбата си, се бе нахвърлил с юмруци върху своя колега, изливайки натрупаното напрежение от дните на принудително бездействие. Двамата се търкаляха по земята, разменяйки си удари като улични деца, но след минута престанаха, спогледаха се, избухнаха в смях и заотупваха праха от дрехите си.
- На кой му пука за тоя мухльо? - се беше изхилил Слиман. В този момент по пътя се бе задал трактор и двамата залегнаха зад едно дърво.
На кого му пука за тоя мухльо? Аким дълго бе разсъждавал по този въпрос. На мен пука ли ми за Франсоа? Трябва ли да ми пука? Той бе причинил болка на баща му, спор нямаше. Но не той, а Слиман бе размахвал ножа в Египет. Слиман бе настоявал да довършат шпионина в „Ла Сите Радийоз“. Аким не искаше никой, особено Франсоа, да си мисли, че двамата със Слиман си приличат. Аким беше войник, изпълняваше заповеди, проявяваше лоялност към онзи, който му плащаше. Докато при Слиман никога не се знаеше кому служи, какво си мисли, какви бесове могат да го обземат във всеки един момент.
На кой му пука за тоя мухльо? Предишната вечер Аким си бе легнал със съзнанието, че може да му се наложи да убие Холст. Може би тъкмо това сега не му даваше покой. Не му се искаше да се стига дотам, но същевременно знаеше, че Люк и Валери са достатъчно луди, за да го накарат, просто за да изпитат лоялността му. Някъде около седем вечерта, веднага след вечерното си плуване, Люк бе получил документ от Париж, който на практика слагаше край на първата фаза от операцията. Беше дешифровка на разговор, проведен в апартамента на Кристоф Дьолестр в Монмартр. Записът беше отпреди пет дни, но поради характерната френска мудност и неорганизираност едва сега бе стигнал до Люк. Разговорът беше между Дьолестр, жена му и служител на МИ6, представящ се за Томас Кел. Люк мигновено се досети, че Кел всъщност е Стивън Юнияке - мъжът, който бе заговорил Венсан на ферибота и когото Аким и Слиман трябваше да сплашат и да набият в „Ла Сите Радийоз“. Кел бе издирил Дьолестр, показал му бе снимка на Венсан и се бе досетил, че Холст е подменен. Още мокър от плуването, Люк изтича долу, оставяйки влажни следи по пода, и извика Валери.
- Шибаното МИ6! - изръмжа той. - Оная проклета мръсница Амилия Левин! Досетила се е. Знае за второто погребение.
Двамата се скараха, после Люк се облече, метна се на колата и подкара на север към Кастелнодари, където плати за половин час в интернет клуба и изпрати имейл на тайния адрес на Венсан.