Знаят за второто погребение. Юнияке е агент на МИ6 на име Томас Кел. Открил е Дьолестр в Париж. Левин сигурно знае и те разиграва. Прекрати незабавно операцията. Среща в полунощ, неделя срещу понеделник.
Когато Люк се прибра в къщата някъде около девет, по всичко личеше, че с операцията е приключено. Но тогава се намеси Валери и направи онова, което умееше най-добре: предума Люк да промени решението си.
- Виж, нищо не се е променило - започна тя, самодоволно усмихната, сякаш знаеше, че накрая всички ще се съгласят с нея. - Тази операция от самото начало е строго секретна. Само пет-шест твои колеги в Париж са изцяло посветени в намеренията ти. Дори Елисейският дворец не е в течение. Права ли съм?
- Права си - отвърна тихо Люк.
- Е, добре. Сега се правиш, че всичко е приключило. Казваш им, че ще се погрижим за Франсоа. В Париж ще се разочароват, че са се лишили от инструмент за натиск срещу Амилия Левин, и ще поискат да те разпитат, когато се върнеш. Но ти няма да се връщаш. Майната им на ония в Париж. Ще оставим Франсоа жив още няколко дни и ще поискаме откуп от Левин. За нея той е безценен.
- МИ6 не плаща на похитители - отвърна Люк, но с това само я предизвика да избухне.
- Я стига глупости! - кресна тя.
Аким хвърли бърз поглед към Слиман, който се хилеше доволно, сякаш всичко беше игра. Под окото си още имаше лилав оток - спомен от сбиването в Марсилия.
- Съпругът й е милионер. Самата тя има достъп до десетки милиони в офшорни сметки на МИ6. Ще плати, и още как. Никак няма да е трудно да я принудим. Защото, ако не го направи, момчетата ще заколят сина й, и тя го знае. Това е достатъчна мотивация, не смяташ ли? - Със сарказма си Валери сякаш изпитваше куража им. Люк изглеждаше победен и засрамен; Слиман едва не му се изсмя в лицето. - А когато накрая плати - продължи Валери, палейки цигара, - ще дадем на момчетата техния дял, ще вземем парите, ще убием тоя фукльо - тя кимна с русия си бретон към килията на Холст - и ти най-после ще се махнеш от онази кочина, от която се опитвам да те измъкна вече трета година. Какво, страх ли те е? Може би се боиш, че шефовете ти ще те разкрият? - Тя нарочно го провокираше пред екипа му; този път дори Слиман сведе поглед.
- Не ме е страх, Валери - отвърна Люк, който явно искаше да продължат разговора насаме. - Просто искам да съм наясно в какво се набъркваме.
Аким помнеше прекрасно какво се случи после: Валери стана от мястото си, прекоси стаята и зарови език дълбоко в гърлото на Люк, като същевременно го стисна през панталоните за члена; при самата мисъл за това Аким получи нова ерекция.
- Аз винаги знам какво правя - заяви Валери. - От вас, момчета, искам само да ме слушате.
Не мина много време, и Люк прие всичките й идеи: момента за искане на откупа; деня, в който щяха да убият Франсоа; радостта от отмъщението срещу Амилия Левин. Не от вчера Слиман беше забелязал, че в присъствието на Валери Люк губеше силата си, превръщаше се в неин роб. В отношенията си с другите той винаги защитаваше позициите си, спореше и им доказваше, че е прав. Не и с Валери. Тази жена сякаш го бе хипнотизирала. Беше срамно един мъж да се държи така. Зад гърба му Слиман го наричаше „изтривалката“.
От съседната стая се чу клозетно казанче и после отново стъпки от боси крака - Валери се връщаше в леглото. На Аким много му се искаше да я изчука; от първия ден, в който се бяха запознали, си го представяше. Той запали цигара, после сложи анцуга и маратонките си. Дръпна завесите. Изгледът към Пиренеите беше изумителен. Аким обичаше да поглежда натам всяка сутрин, още щом станеше. Сякаш беше в рая.
Той излезе от стаята и отиде да работи.
Слиман спеше на стола в подножието на стълбите; едната му ръка беше пъхната отпред в панталона, от устата му течеше струйка лига. Аким погледна през шпионката. Холст лежеше по гръб на нара, вперил немигащ поглед в тавана. Аким събуди Слиман, който го наруга от благодарност за старанието, после отиде в кухнята да си направи кафе. Малко по-късно се появи и Люк - почти гол, само по памучни боксерки. Бицепсите му бяха покрити с татуировки, кожата му беше изгоряла от слънцето и се белеше. Миришеше на секс, сякаш искаше всички да знаят, че току-що е чукал Валери. Отвори вратата към задната веранда.
- Днес е голям ден.
Шефът отиде до хладилника и отпи голяма глътка портокалов сок направо от кутията. После я остави на масата и фиксира Аким с характерния си ленив поглед.