- Венсан все още не отговаря - каза той. - От пристигането му на „Сейнт Панкрас“ сме получили само два имейла от него: единия в петък вечер, другия вчера сутринта, след идването на икономката. Съобщението, което му изпратихме за прекратяване на операцията, вече го няма на сървъра, което значи, че е получено. Валери му остави съобщение на гласовата поща, но в къщата няма сигнал.
Слиман влезе в кухнята, забеляза кутията с портокалов сок и се насочи към нея. Люк го сграбчи за ръката и го завъртя към себе си.
- Вие двамата слушате ли изобщо какво ви говоря? -каза той. Беше по-силен от Слиман, който го погледна кисело. - Имаме проблем. Венсан е попаднал в капан и не знаем дали не е арестуван, дали все още се намира в къщата и дали той или някой друг е получил съобщението за прекратяване.
- Ами хубаво - сви рамене Слиман. - Ще му кажеш, като се върне в Париж.
- Не. - Това беше Валери, която се бе вмъкнала в стаята зад него, по джинси и тениска. - Искам ти да му кажеш, Аким.
- Аз?
Люк пусна Слиман. Валери разпери ръце и прегърна двамата араби през шиите.
- Всъщност искам и двамата да поговорите с него. - По тялото на Аким сякаш премина електрически ток. - Открийте Венсан, когато се прибере в Париж. Има запазена стая в „Лютеция“. Навестете го и направете това, за което най-много ви бива. Ако сме умни, ще започнем да заличаваме следите.
64.
Имейлът на Люк до Венсан бе засечен почти мигновено от Елза Касани в библиотеката на Сузи Шанд, откъдето прихващаше всичките канали за комуникация на Кукувицата. Появи се в криптиран вид върху специалния сървър на ДЖСЕ и гласеше:
Знаят за второто погребение. Юнияке е агент на МИ6 на име Томас Кел. Открил е Дьолестр в Париж. Левин сигурно знае и те разиграва. Прекрати незабавно операцията. Среща в полунощ, неделя срещу понеделник.
- Господи, Том - ахна тя. - Ела да видиш.
Кел беше в кухнята. Барбара, която си бе изпълнила ролята, беше вече на „Гетуик“ и чакаше самолета за Франция.
- Какво има?
Кел влезе в библиотеката с чаша чай в ръка. Елза заби показалец в третия лаптоп, от дясната страна на дъбовата маса. От натиска на пръста й образът на екрана се беше замъглил.
- Сега ли пристигна?
- Преди по-малко от минута. Как са разбрали за теб?
Кел остави чашата си на масата.
- Явно са подслушвали апартамента на Дьолестр - предложи той единственото логично обяснение.
- Но ти беше при него в понеделник. Какво ги е забавило толкова?
- Недостиг на хора - отвърна Кел. Той знаеше, че когато трябваше да се проучват множество следи и да се подслушват безброй разговори, французите бяха поне толкова претоварени, колкото и британските служби за сигурност. - Сигурно са разположили микрофони из цял Париж и наблюдават всички приятели и колеги на Мало. Вероятно им е отнело няколко дни, за да установят, че съм бил там.
- Във всички файлове, отнасящи се до Кукувицата, откривам името Венсан Севен. А също и Валери дьо Сер, вероятно любовницата на Люк Жаво. Дали това не е псевдоним на Мадлен Брив?
- Почти сигурно. - Кел си записа имената на лист хартия. - А къде е сега Кукувицата?
Двамата вдигнаха очи към рафтовете, където бяха наредени деветте монитора, в три реда по три, като в игра на кръстчета и нулички. Часът беше малко след осем, събота вечер. Амилия готвеше задушено с риба в кухнята, а Кукувицата четеше Майкъл Дибдин в дневната.
- Можеш ли да задържиш съобщението на сървъра?
- Не мисля. - Елза натисна няколко клавиша на втория лаптоп. - Бих могла да го изтрия. Така няма да заподозре нищо, докато не си тръгне утре. Допускам, че ще се опитат да го открият и на мобилния му телефон.
- Харолд! - извика Кел към горния етаж.
Над главите им се чу изръмжаване, преместване на стол, после тежки стъпки надолу по стълбите.
- Да, шефе.
- Би ли проверил за скорошен трафик към мобилния телефон на Кукувицата? Много е възможно да е получил гласово или текстово съобщение с инструкции да прекрати.
- Да прекрати?!
- Знаят за нас. Знаят, че са разкрити. Опитват се да се свържат с него, за да го извикат обратно в Париж.
Кел реши да изтрие имейла от сървъра на ДЖСЕ, за да спечели време. После изпрати съобщение до Амилия, за да я уведоми, че операцията им е разкрита. На закуска тя трябваше да каже на Кукувицата, че от МИ6 я търсят спешно и че ще пратят кола да я вземе. По съображения за сигурност нямаше да предложи на „Франсоа“ да пътува с нея, но щеше да му поръча такси, което да го закара до града. Кел знаеше, че още щом се отдалечи на километър и половина от селото, Кукувицата ще попадне в обсега на мобилните оператори и ще чуе и трите съобщения, оставени му от Валери дьо Сер. Първото беше достатъчно недвусмислено: