Венсан, тук е Валери. Не знам защо не отговаряш на имейла ни, но трябва да прекратиш незабавно операцията, ясно ли е? Обади ми се веднага, ако обичаш. Спешна среща в полунощ, неделя срещу понеделник. Люк ще ти обясни всичко. Искам да знам, че си получил съобщението ми и ще дойдеш на срещата.
Харолд бе проникнал в гласовата поща на Кукувицата и Кел получи възможност да се наслади отново на строгия раздразнен глас на своята напориста прелъстителка Мадлен Брив. Още щом чуеше съобщението, Кукувицата щеше да положи всички усилия, за да се отърси от евентуална опашка на МИ6 и да се изгуби из глухата английска провинция. Скоро следите към истинския син на Амилия щяха да бъдат безвъзвратно загубени.
65.
Венсан разбра, че има проблем, още щом чу настойчивото почукване на Амилия по вратата на спалнята му. Беше малко преди осем в неделя сутринта. Той беше буден от близо час и дочиташе книгата на Дибдин; от стръмния склон зад къщата долиташе блеене на овце.
- Буден ли си, скъпи?
Тя влезе в стаята му. Беше облечена делово: тъмносин костюм с пола, кремава блуза, черни обувки на нисък ток и със златната огърлица, подарък от брат й за трийсетия й рожден ден.
- На църква ли отиваш? - попита той.
Беше гол до кръста, небрежно облегнат върху таблата на леглото, сякаш нарочно я предизвикваше с мъжествеността си. Усещаше, че Амилия изпитва към него чисто физическо желание, нямащо нищо общо със задълженията й на майка. Да, Венсан Севен имаше нюх за тези неща.
- Боя се, че трябва да замина спешно за Лондон. От Службата ме викат. В девет и половина ще дойде кола да ме вземе.
- Разбирам.
- Толкова съжалявам. - Тя приседна в края на леглото, в погледа й се четеше молба за прошка. Венсан си спомни първия път, когато бе зърнал гладката й бяла кожа край басейна, разкошните й гърди. Оттогава често си представяше вкуса й, виждаше се как прави секс с жената, която си мислеше, че му е майка. - А най-лошото е, че не можем да пътуваме заедно до Лондон. В Службата не знаят за теб, а шофьорът ми със сигурност ще ме издаде. Но съм уредила да те вземе такси в девет и петнайсет. Става ли? Ще имаш ли достатъчно време да си опаковаш багажа?
Венсан нямаше избор. Той отметна завивката, стана от леглото и се загърна с халата.
- Е, жалко. - Искрена ли беше Амилия? Или някак си бе узнала истината за него? - Много исках да прекараме деня заедно. Да поговорим за преместването ми в Лондон.
- Аз също. - Тя се изправи и го прегърна; Венсан едва се сдържа да не я сграбчи и да я целуне в устата. - Боя се, че не мога дори да те поканя да останеш в къщата. Съседите ще почнат да любопитстват...
- Не се притеснявай. Разбирам. - Той започна да вади дрехи от чекмеджетата на скрина и да ги пуска в куфара си. - Дай ми пет минути да си взема душ и да си прибера нещата. После слизам долу. Ще закусим и тръгвам за Париж.
66.
Както бе предвидил Кел, Венсан Севен беше изминал точно километър и половина на изток от Чок Вали, когато мобилният му телефон оживя с поредица от остри звуци, писукания и бибипкания, които продължиха почти цяла минута.
- Много те търсят жените, момче! - подхвърли през рамо Харолд Моубри, небрежно облечен в долнище на анцуг и карирана памучна риза - обичайната униформа на таксиметров шофьор от Уилтшър през почивните дни, -докато даваше газ по посока на Солсбъри.
Венсан не отговори. Той видя, че има няколко съобщения на гласовата си поща, и натисна бутона за прослушване.
Венсан, тук е Валери. Не знам защо не отговаряш на имейла ни, но трябва да прекратиш незабавно операцията, ясно ли е? Обади ми се веднага, ако обичаш. Спешна среща в полунощ, неделя срещу понеделник. Люк ще ти обясни всичко. Искам да знам, че си получил съобщението ми и ще дойдеш на срещата.
Отначало той сякаш не разбра какво му казва Валери. Да прекрати? Защо? И каква беше тази спешна среща в Париж след по-малко от петнайсет часа? Венсан измъкна блекбърито си и провери кутията за входящи съобщения. Нямаше нито едно, както нямаше и имейл на лаптопа му предишната вечер. Може би, след като цял уикенд не бяха успели да се свържат с него поради липсата на сигнал, Люк и Валери просто бяха изпаднали в паника.
Той набра парижкия номер и чу как системата го прехвърля към мобилния телефон на Люк.
- Люк?
- Господи, Венсан! Най-после! Къде се губиш, по дяволите?