Кожата на бузите ѝ изглеждаше някак отпусната, без тонус. Иначе Кейт беше висока и слабичка, по-точно ъгловата - не особено ласкателно, но доста точно описание. Но поне не беше от онези вманиачени жени, които са си наумили, че са дебели, или се преструват, че го мислят, за да си просят комплименти. Отпуснати бяха само бузите ѝ, с тази нездрава гънка, издаваща натрупване на подкожна тлъсти- на, която можеше да бъде резултат на нередовно хранене или липса на физически упражнения, но обикновено не беше признак за наднормено тегло.
Торбичките под очите ѝ също бяха по-изразени този ден, особено под ярката светлина на луминесцентните тръби. Напоследък спеше лошо, а последната нощ изобщо не бе успяла да мигне. Не приличаше на себе си.
Кейт въздъхна.
- Това го обясних преди два часа.
- Не и на мен - отвърна Адам. - Ако обичате, обяснете го още веднъж.
Кейт изпъна дългите си крака и кръстоса глезени. Краката ѝ бяха едно от най-ценните физически достойнства. Навремето честичко си бе мечтала за по-едри гърди, по- тънка талия и закръглен ханш, но в крайна сметка трябваше да приеме, че стройните крака са може би най-практичният от разнообразните женски атрибути, които един мъж намира за привлекателни. Едрият бюст е страшна досада, докато задникът, освен ако не е съвсем малък, увисва с времето и се превръща в нещо абсолютно отблъскващо, особено при жени на нейната възраст, които не полагат почти никакви физически усилия и нямат желязната воля да се лишат от сладолед например.
Кейт никога преди не бе виждала въпросния Адам - намусен тип с квадратна глава и вид на бивш военен. Но това не я изненадваше. Нейната организация имаше десетки хиляди служители по цялото земно кълбо, от които няколко хиляди само във Вашингтон, разпръснати в бог знае колко сгради. Със сигурност сред тях имаше много, които никога не бе виждала.
- Договорът на съпруга ми е за една година. Както разбирам, това е обичайна практика.
- А след тази една година?
- Надяваме се да му го подновят. Това също не би било необичайно.
- Ами ако не му го подновят?
Кейт погледна през рамото му към голямото полупроз- рачно огледало, зад което - знаеше го със сигурност - се бяха наредили групичка нейни началници и я наблюдаваха.
- Не знам.
- Момчета...
- Джейк беше! Той...
- Момчета!
- Мамо, Бен ми взе...
- Момчета, престанете! Веднага!
В колата настъпи тишина, като на сутринта след преминал ураган, който е изкоренил вековни дървета, изпочупил е клони, отвял е покриви на къщи. Кейт си пое дълбоко дъх, като се опитваше да се успокои; ръцете ѝ, допреди миг стискали яростно волана, отпуснаха хватката. Подобни дребнави разправии между децата я изтощаваха.
- Мамо, имам си нов най-добър приятел - обяви без всякаква връзка Бен с безгрижен глас, сякаш само преди петнайсет секунди Кейт не му бе крещяла в истерия. Беше незлобливо дете и не се сърдеше на майка си.
- Чудесно! Как се казва?
- Не знам.
И правилно. Малките деца разбират по-добре от възрастните, че името не е важно.
- На кръговото кръстовище. Отбийте. При втория. Изход. Влейте се. В магистралата. - Джипиесът на колата беше програмиран да говори с аристократичен британски акцент. И да ѝ казва какво да прави.
- Влейте се. В магистралата - повтори Джейк от задната седалка. - Мамо, какво е магистрала?
Навремето Кейт бе изучавала доста карти. Обичаше картите. Можеше да стигне с кола до всяка точка и вътрешният ѝ компас никога не я бе подвеждал. Мозъкът ѝ запомняше всеки завой, всеки разклон. А тази електронна джаджа, която я насочваше - с гласа на Джули Андрюс - през всяка чупка и гърбица на шосето, я бе освободила от необходимостта да ползва мозъка си, да полага дори минимални усилия. Беше като калкулатор - бърза, безгрешна и затъпяваща.
Отначало Кейт плахо бе предложила да се оправят някак и без джипиес, но Декстър беше непреклонен. Той поначало не беше добре с ориентацията.
- Магистралата е голям път - каза търпеливо Кейт, като се опитваше да потисне гнева си и да изкупи вината си пред момчетата. Бяха сладки деца и добрината им разтапяше сърцето ѝ, което иначе бе студено и недружелюбно. Собствените ѝ синове я караха да се срамува от себе си.