Тя гледаше втренчено пътя, хипнотичното пулсиране на жълтата линия сред широката черна лента. Отново бе изпаднала в нерешителност. Изведнъж толкова я доядя на самата себе си, че не можеше да издържа повече.
- Декстър - каза тя, насилвайки се да действа, преди отново да се бе разколебала. - Би ли отбил на паркинга малко по-нататък?
Той вдигна крак от газта и хвърли бърз поглед към съпругата си.
- Има нещо, което трябва да ти кажа.
Паркингът беше на няколко километра южно от града, обширно пространство, претъпкано с огромни камиони и очукани шкоди, от които се изсипваха пияни тийнейджъри, за да си купят още бира и цигари, и големи пликове чипс; холандци с татуировки и пиърсинги, завръщащи се от ски в Алпите; и мълчаливи, грохнали португалски черноработници, дояждащи увити в лепкав найлон сандвичи, преди да се приберат по стаите си, след като цял ден бяха бърсали окапани с кетчуп подове на заведения за бързо хранене.
Декстър остави двигателя да работи заради отопляемите седалки и загаси само фаровете.
Кейт си помисли дали да не помоли Декстър да слязат от колата заради предавателя, но, разбира се, ФБР и Интерпол и без това знаеха всичко, което се готвеше да му каже, та реши, че е излишно.
- Декстър - каза тя. - Аз никога не съм писала становища за правителството.
Изражението на лицето му бе непроницаемо в синкавото сияние на светещите прибори. Тя се бореше с желанието да извърне лице встрани, да скрие собствените си очи, бореше се с навика да прикрива лъжите си сега, когато най- после бе решила да каже истината.
- Никога не съм работила и за Държавния департамент.
Покрай тях мина тежък влекач с полуремарке и колата им потрепери от грохота на големия двигател. Кейт изчака шумът да позаглъхне.
- Това, което работех...
И тогава тя промени решението си. Макар да знаеше какво точно ще му каже, не можеше да предвиди неговата реакция.
Кейт погледна ярко осветената сграда в центъра на паркинга, в която имаше минимаркет и бистро.
Тя свали часовника от ръката си и го пъхна в джоба на кожената седалка.
- Я да идем да си вземем по едно кафе.
Декстър пусна монетата, натисна бутона и зачака машината да изплюе еспресото му в картонената чашка.
Кей вече отпиваше от капучиното си. Кафето от тази машина беше силно и ароматно. Навсякъде в Европа кафето беше на ниво.
Седнаха от двете страни на една маса със стъклен плот до огромната витрина, гледаща към шосето. В отсрещния ъгъл вече се беше настанила друга двойка. Жената беше с насълзени очи, явно двамата преживяваха заедно някаква криза - нежелана бременност, раздяла, изневяра. Имаха си своите проблеми и едва ли бяха тук, за да подслушват.
Нямаше нужда от встъпления. Кейт се пресегна през масата и хвана ръката на Декстър.
- Работех за ЦРУ - каза тя. - Бях, така да се каже, шпионин.
Очите на Декстър се разшириха.
- Длъжността ми беше водещ офицер на агенти и информатори в Латинска Америка. Работила съм по малко в Ел Салвадор, Венецуела, Никарагуа, Панама и Гватемала. Но главно в Мексико.
Той я погледна, сякаш се готвеше да каже нещо, но замълча.
- Постъпих в Управлението веднага след като завърших. Нищо друго не съм работила през живота си. Избрах си тази кариера до голяма степен защото се смятах за неспособна да обичам когото и да било. След преживяното с родителите ми, със сестра ми... бях претръпнала. Бях решила, че никога няма да изпитам истинска любов и че нямам шанс да създам семейство.
Кейт стисна ръката му, за да подчертае този централен елемент на многопластовото си извинение.
- Бях сигурна, че цял живот ще съм сама, Декстър. И че никога няма да ми се налага да лъжа човека, когото обичам, защото няма да има такъв. Бях млада, но травмирана и не можех да си представя, че мога да бъда нещо различно - нито млада, нито травмирана. Ти спомняш ли си какво е да си млад?
Той кимна безмълвно.
- Не подозирах колко кратко трае това. Струваше ми се, че вечно ще бъда такава, а младостта отмина като един миг.
Жената в отсрещния ъгъл изхлипа силно.
- И така, когато двамата с теб се срещнахме, аз, разбира се, не ти казах какво работя. Тъй или иначе, очаквах да ме зарежеш до половин година. Или да ти писне от моята затвореност и да намериш начин да се разделим. Мислех си, че никога няма да си паснем, както не се получи с никого преди теб.
Декстър я наблюдаваше внимателно.
- Но грешах. Било ми е писано да се влюбя в теб.