- А влизаше ли в задълженията ти да правиш секс с разни хора?
- He.
- А правила ли си?
- Какво да съм правила?
Спала ли си с някого?
- Не - отвърна тя. - А ти?
- Не.
Кейт отпи една последна глътка от изстиналото капучино. Разговорът бе взел неочакван обрат, навлизайки в полето на брачната изневяра - единствения вид предателство, което и двамата не си бяха позволявали.
- А убивала ли си хора? - попита я внезапно той.
Тя очакваше въпроса - боеше се, че рано или късно ще ѝ бъде зададен, - но все още не се бе спряла на отговор. Нито бе решила колко изчерпателен да е той.
- Да.
- Колко?
Кейт не искаше да му даде точна цифра. Това беше една от главните причини досега да не бе разкрила истината пред него. Не за да не издава служебни тайни, нито пък от нежелание да си признае, че го е лъгала през всичките години. Основната причина да избягва разговора беше, за да не ѝ се налага да отговаря на този конкретен въпрос, зададен от този конкретен мъж, който след отговора вече никога нямаше да гледа на нея по същия начин.
- Няколко.
Погледът му настояваше за по-голяма конкретност или за по-искрен отговор. Но Кейт поклати глава. Нямаше да му каже точния брой.
- Наскоро ли е било? - попита той.
- Не.
- Тоест? - В гласа му прозвучаха раздразнение и умора от увъртанията ѝ.
- Последният път беше няколко месеца след раждането на Джейк. Обектът беше един мъж, когото познавах от Мексико. - Щом беше почнала с признанията, по-добре да му Разкажеше цялата история. Или почти. - Беше политик, неотдавна загубил президентските избори. Наумил си бе да се пробва още веднъж, но му трябваше нашата подкрепа. Моята подкрепа. Бях го отписала и всъщност предприех това пътуване до Мексико, за да се срещна с други политици, такива, които не възнамеряваха да се кандидатират. Той бе узнал за това. И когато се върнах в Щатите, едва ли не ме принуди да се срещна и с него.
- Принуди те?
- Почти ме отвлече. Както си ходех по улицата. Без насилие, но в цялата ситуация имаше ясно доловима заплаха. Срещата ни се превърна в дълга тирада защо всъщност трябва да го подкрепим. След което ми показа снимка, направена с телеобектив през прозореца ни, на която се виждахме двамата с Джейк в дневната.
Декстър наклони глава на една страна, сякаш проверяваше дали е разбрал правилно.
- Той ме заплашваше. Ако не го подкрепях, щеше да навреди на семейството ми. Не можех да преценя до каква степен заплахите му са достоверни. Не бих ги приела на сериозно, ако си имах работа с нормален човек. Но той беше напълно побъркан. Загубил връзка с реалността. А пък аз имах бебе. Първото ми. Първото ни.
- И така...
- И така, не виждах по какъв начин да го накарам да ни остави на мира. Човек като него не можеше да бъде неутрализиран нито с депортиране, нито със затвор, нито с нищо. Ръката му беше дълга, стигаше навсякъде. Ако си беше наумил да ни навреди, щеше да го направи.
- Освен ако ти не го убиеше.
- Именно.
- Как? Къде?
Тя нямаше никакво желание да преразказва кадър по кадър сцената с убийството. Да проследява маршрута си през Манхатън, да описва острието на ножа или дърпането на спусъка, кръвта по тапетите в хотелската стая, тялото на мъжа, залитащо към пода, бебешкия плач в съседната стая, жената, появила се на вратата и изпуснала шишето с мляко, което се бе разляло по килима, докато я умоляваше: Рог favor!, с вдигнати нагоре ръце, въртеше глава, заклинаше я да пощади живота ѝ, големите ѝ черни очи разтворени от ужас, два бездънни кладенеца, в които се отразяваше преизподнята, но Катрин я държеше на прицел с глока си, докато в самата нея бушуваше вътрешна борба, а по плача на бебето си личеше, че е горе-долу на възрастта на Джейк, докато майка му беше на годините на Кейт, нейна двойница без късмет, с нищо не заслужила да умре.
- Декстър, не ми се навлиза в подробности.
Не искаше да му каже за кръвта, която се разливаше по килима от огромната дупка в тила на Торес. Онова гадно кърваво петно!
- Може би някой ден - добави Кейт. - Но не сега.
Декстър кимна.
- И тогава разбрах - продължи Кейт, - че е станало твърде лесно да бъда уплашена и накарана да се боя от сянката си. Да се държа по начин, който не ми подхождаше. Знаех, че трябва да напусна оперативната работа, да престана да се виждам с агенти на терена.
Онази млада жена бе зърнала лицето ѝ. Бе я видяла как убива Торес и бодигарда. Като свидетел на хладнокръвно убийство, тя можеше да изпрати Кейт в затвора. Да ѝ отнеме Джейк. Да ѝ отнеме нейния съпруг, живота ѝ.