Ала този Адам нямаше намерение да се примири с мълчанието ѝ.
- Защо?
- Не говорехме за неговата работа, така че не ни се налагаше да говорим и за моята.
- А сега?
Кейт се вгледа през масата в мъжа насреща си - един непознат, който я разпитваше за лични неща, за интимни подробности от живота ѝ, задаваше ѝ въпроси, които сама не смееше да си зададе, и се опитваше да изтръгва отговори, които тя не искаше да знае.
- Какво сега?
- Сега, след като ни напуснете, ще му разкажете ли за работата си?
Днес, 10:52 ч.
Кейт прави крачка към жената и повдига ръце. Двете се прегръщат, но някак внимателно, предпазливо. Може би за да не измачкат задължителните си шалове и да не развалят перфектните си прически. Или по някаква друга причина.
- Така се радвам да те видя - шепти задъхано жената в косата на Кейт. - Така се радвам.
- И аз - отвръща Кейт също шепнешком, макар и не задъхано.- И аз.
Те се отдръпват една от друга, но жената не пуска лакътя на Кейт. В допира ѝ се усеща искрена топлота. Може обаче просто да ѝ пречи да се обърне и да си тръгне; нежното докосване може да е желязна хватка.
Кейт не само си представя, че хората ги гледат, но започва и да се съмнява във всичко. В абсолютно всичко.
- Тук ли живееш? В Париж?
- През повечето време - отвръща Кейт.
- В този квартал?
Кейт неволно поглежда по посока към дома им, който е само през няколко преки.
- Недалеч - отвръща уклончиво тя.
- А през останалото време?
- Лятото прекарахме в Италия. Във вила под наем.
- Италия? Ах, колко романтично! И къде в Италия?
- Долу, на юг.
- По крайбрежието на Амалфи?
- Там някъде. - Кейт не дава подробности. - А ти? Къде си сега?
- Ами... - Жената повдига леко рамене. - Все още не съм се установила напълно. Ту тук, ту там. - Тя се усмихва. Усмивката ѝ е самодоволна.
- И така - Кейт посочва тясната уличка, която не е нито „Шан-з-Елизе“, нито булевард „Сен Жермен“, - какво те води насам?
- Обикалям магазините.
Жената повдига малка торбичка и Кейт забелязва на ръката ѝ годежен пръстен с неголям диамант, който е заел мястото на някогашната ѝ златна халка. В липсата на халката няма нищо учудващо, но появата на годежния пръстен си е изненада отвсякъде.
Ако в живота на тази жена имаше нещо, което да ѝ доставя истинско удоволствие, това беше пазаруването, и то по магазините на Рю Жакоб: антикварни вещи, старинни мебели, редки тъкани. Както и албуми с антикварни вещи, старинни мебели и прочие. И въпреки това на Кейт ѝ се струва, че жената разиграва някакъв театър.
С такива като нея човек никога не знае кое е истина.
- Да, разбира се - казва Кейт.
Двете се гледат с изрисувани върху лицата усмивки.
- Ще се радвам да се видим, имаме много да наваксваме. И Декстър ли е тук?
Кейт кимва.
- Довечера ще може ли да се видим на едно питие? Или на вечеря?
- Би било чудесно-отвръща Кейт. - Ще трябва да питам Декстър дали е свободен. - Още докато изрича тези думи, Кейт усеща, че жената ще настоява да му се обади веднага, и изпреварващо добавя: - Но в момента не мога да му звъня.
Тя рови в чантата си за телефона, а мозъкът ѝ трескаво се опитва да формулира разумна причина.
- На фитнес е. - Това е всичко, което успява да измисли. Струва ѝ се достатъчно, а може би е и вярно. Всеки ден Декстър е или на фитнес, или на тенис. Сега се занимава с нещо, което нарича управление на инвестиции, но това не му отнема повече от няколко часа дневно. - Дай ми номера си.
- Знаеш ли какво? - Жената накланя глава встрани. - Дай ми ти твоя.
Тя бърка в чантата си и вади стилно кожено тефтерче и златна писалка. Красиви и скъпи вещи, купени от същия бутик, както палтото. Тази жена се появява изневиделица в Париж и харчи цяло състояние на няколко преки от дома на Кейт. Можели това да бъде случайност?
- Загубила съм си някъде зарядното устройство - продължава жената. - А не бих искала заради изтощена батерия да не можем да се открием.
Това са пълни глупости и Кейт едва се сдържа да не се изсмее. Но жената просто ѝ връща със същата монета. Труд- но е да се сърдиш на някого, че те лъже, след като само преди минута ти също си го излъгал, и то по същата причина. Кейт изстрелва по памет номера си и жената старателно си го записва. Макар Кейт да знае от собствен опит, че няма нужда да си запише какъвто и да било номер, за да го запомни. Отбелязва си наум, не без известно учудване, колко пласта лицемерие има между тях.