Кейт трябваше да признае, че като цяло Люксембург беше добър избор за цялото семейство. Но в крайна сметка се бе оказал опорочен от начина, по който беше направен. И от семейство Маклийн.
Сега, след като люксембургската инвестиционна фирма беше създадена, след като Декстър си изкарваше законно парите, изненадващо много пари, след като декларираха люксембургски доходи и плащаха люксембургски данъци... след всичко това нужно ли беше да живеят повече в Люксембург?
Не.
Децата първи си намериха приятели на плажа в Сен Тропе. На другия ден и родителите се запознаха помежду си. На следващия ден се събраха отново на същия плаж и след още ден-два се разбраха да се видят някъде за обяд, на бутилка изстудено розе, както подобава на живеещи в чужбина американци. Кейт се заслуша с интерес в историите за живота в Париж, за международното училище в „Сен Жермен“, за отскоро падналите цени на имотите...
Докато се усетят, пътуваха с ранния самолет от Марсилия, косите на децата бяха измити и сресани, ризките им затъкнати в панталоните, таксито ги откара от летището до училището, последваха кратки събеседвания с децата и по- дълги с родителите и накрая директорката се здрависа усмихнато с Кейт и Декстър, уверявайки ги, че ще се намерят места за двете момчета.
Хапнаха набързо в „Кафе дьо Флор“, после отново тръгнаха по задачи. Времето беше слънчево и приятно, скоро намериха agence immobiliere, познаха я по витрините, облепени със снимки на апартаменти. Представиха се и бяха заведени на оглед.
Още не беше станало обяд, а те вече бяха подписали договорите за училището на децата и наема на жилището си.
В средата на август Люксембург изглеждаше безлюден. Или поне ги нямаше живеещите тук чужденци. Приятелките на Кейт бяха във ваканция - американките в Америка, европейките в наети бунгала по крайбрежието на Швеция, белосани вили в планините на Испания или къщи сред маслинените горички на Умбрия.
Кейт се разхождаше из Стария град сред познатите лица на продавачите зад витрините, на амбулантните търговци около Плас Гийом, на сервитьорките, излезли за по цигара пред бистрата, на гвардейците пред двореца на Великия херцог. Всички тези хора, чиито имена не знаеше, но съставляваха част от тъканта на живота ѝ. Имаше усещането, че трябва да се сбогува с всеки от тях поотделно.
Помисли си, че много би желала приятелките ѝ да са тук сега. Имаше нужда да изпие едно последно кафе с Клеър, Кристина и София, да ги прегърне за сбогом. Но може би така беше по-добре. Кейт мразеше сбогуванията.
Тя се върна в апартамента и се залови да сортира играчките на децата: това се хвърля, това се подарява, това се запазва. В същото време момчетата бяха с Декстър на детската площадка с пиратския кораб за последно.
Втория път ще е по-лесно, помисли си тя. Трудностите щяха да са по-малко трудни, радостите - още по-радостни. Предишният опит помагаше като при второ раждане.
Необходимо бе да запазят някакъв люксембургски адресат който да подават данъчна декларация, преструвайки се, че живеят на него. Малката ферма в Ардените, наета за хиляда евро месечно, щеше да им върши чудесна работа. В единия ъгъл на дневната имаше купчина кашони, които щяха да отидат във фермата, пълни с евтини лампи, ненужна посуда и единични ножове и вилици. В един от кашоните имаше стоманена каса, която скоро щеше да бъде пълна с един милион евро в брой.
Извън това парите на Полковника си стояха в същата анонимна банкова сметка, където вероятно щяха да си останат завинаги. Сега вече двайсет и четири милиона.
Кейт погледна през прозореца към величествената панорама; от това жилище, което за кратко време бе наричала свой дом, се виждаше едва ли не цяла Европа. Очите ѝ се насълзиха. Още един епизод бе приключил и това я изпълваше с отчаяние. Животът ѝ продължаваше своя неумолим ход напред, към неизбежния край.
32
Днес, 19:32 ч.
Спомените избледняват, придобиват някаква неопределена окраска и замъгленост, която постепенно пълзи от краищата към центъра; Кейт се чувства все по-малко уверена, че онова, което помни, действително се е случило. Би било много по-логично, ако просто си го бе въобразила, всичко това, целия си досегашен живот. Настоящето би имало повече смисъл, ако бе предшествано от по-нормално минало.
Преди година и половина Кейт и Джулия стояха под ледения дъжд на върха на хълма Клозен, гневни, въоръжени, несигурни дали едната от тях няма да убие другата.