И сега, в това парижко бистро, погледите им се срещат някак смутено, засрамено, като на любовници след първо скарване.
Джулия накланя тялото си настрани и почти се притиска до Бил, сякаш привлечена от невидим магнит. Двамата са заедно по различен, сякаш по-естествен начин, отколкото някога в Люксембург. В техните отношения се долавя нещо повече. Или може би по-малко.
- И така - казва Джулия, - как я карате? - Въпросът ѝ е отправен към Кейт, докато мъжете си говорят за сделки с оръжие и други такива мъжки теми.
Кейт поглежда към Декстър. Той не среща погледа ѝ, не ѝ подсказва какво да отговори. Изглежда напълно спокоен, сякаш нищо не го заплашва втози разговор, не очаква изненади, неприятни обрати. Което кара Кейт да е двойно по- уверена какво всъщност се е случило между тях. Тройно. Абсолютно уверена.
Онова, което не разбира, е как тези хора очакват да разговаря стях, сякаш това е обичайна среща между истински приятели или дори тягостна конфронтация между реални врагове. Каква степен на откровеност би могла да очаква Джулия от нея? Какъв разговор могат да водят според тази жена?
- Защо точно Париж? - пита Джулия, може би с надеждата, че един по-конкретен въпрос ще изтръгне отговор.
- А защо не?-отвръща троснато Кейт.
Бил вдига ръце и с широк замах посочва всичко наоколо.
- Заради това ли?- пита той. - Колко ужасно!
В очите на Джулия се чете молба.
- Е, хайде де, Кейт. Не искам много. Не е казано да бъдем... приятелки.
Кейт се е втренчила в масата.
- Но не е нужно да бъдем и врагове. Ние не сме врагове. Не сме дошли тук, за да... Това не е... - Тя не довършва, отмества очи встрани.
Кейт поглежда Джулия - сплела е пръсти, подпряна с лакти на масата, нетърпелива да чуе и последната незначителна подробност от някоя безсмислена историйка. Каквато и да е. В тази очаквателна поза Кейт сякаш разпознава нещо странно: приятелство.
- Аз...-Изведнъж Кейтусеща непреодолима тъга.-Какво искаш да ти кажа, Джулия?
- Не знам, Кейт. Нещо. Каквото и да е. Липсва ли ти Люксембург?
Кейт вдига рамене.
- На мен ми липсва - признава Джулия. - Липсват ми приятелите. Липсваш ми и ти, Кейт.
Кейт извръща лице встрани, сдържайки с мъка сълзите си.
- Дами - обажда се Бил, вдигнал чаша, - без сълзливи сантименталности. Да пием за Люксембург!
Кейт наблюдава Джулия, която също вдига своята чаша, допира я до устните си, после я поставя обратно на масата.
- За Люксембург!
- И така, извинете за любопитството - казва Кейт, предприемайки стъпката, която никой до момента не е посмял да направи, - но защо сте тук?
Джулия и Бил се споглеждат.
- Дойдохме - започва Джулия, - за да ви кажем... да кажем на Декстър за Полковника.
- Аха-казва Кейт. - Разбирам.
Отново тишина.
- Не разбрах само - продължава тя - защо е трябвало това да стане лично. Все пак Декстър е човек, когото разследвахте... когото обвинихте в сериозно престъпление и очевидно все още го смятате за виновен.
- Бяхме и приятели - казва Джулия.
Кейт се надвесва напред.
- Нима?
Двете жени се гледат известно време.
- Така поне мислех. И още го мисля.
- Но... - Кейт се опитва да изрази с мимика изумлението си, усещането за измама.
- Вършех... вършехме онова, което беше нужно.
Кейт е донякъде облекчена, че Джулия поне не каза: Вършех си работата. Поне в това отношение е честна. Защото работата ѝ беше последното нещо, което бе вършила.
- Има и още нещо - намесва се Бил. - Искахме да ви кажем и това, че със смъртта на Полковника разследването е прекратено.
- Напълно ли?-обажда се Декстър.
Известно време всички седят мълчаливо в шумния парижки здрач. Бил пресушава на един дъх чашата си и си налива нова.
- Напълно - отвръща той. - И завинаги.
Полицай със синя униформа стои, облегнат на колата си, и флиртува с млада жена, която пуши, възседнала мотопед. Пистолетът му е небрежно препасан в кобур на кръста и Кейт си представя колко лесно би могла да му го отнеме, докато съзнанието му, типично по френски, е заето с по-важни неща.
Тя насочва вниманието си към своите събеседници. Дали поне един от тях ще ѝ каже някога истината? Дали самата тя някога ще се разкрие докрай пред някого от тях?
През последната година Кейт е била напълно откровена с Декстър. Или почти. Като си е мислила, че и той е изцяло честен с нея. Но от днес следобед и тази нейна илюзия е разбита. А сега ѝ е трудно да си представи, че ѝ е било нужно толкова време, за да провери в албума на випуска; отдава го на подсъзнателно бягство от истината.