Снимката, която откри, беше малка, размазана, с избледнели цветове. Беше на третия ред на страницата. Момичето беше хубавичко, макар и не чак красиво, широко усмихнато, с розово червило и дълга коса, сресана на път по средата, с къдрици над челото.
- И така - казва Кейт, - какво ще правите с вашата половина?
Някогашното момиче сега е жена, наближаваща средна възраст, все така хубавичка, макар и не чак красива. Седи насреща ѝ, повдигнала вежди в престорена изненада.
- Нашата половина от кое?
- От парите.
Нито Джулия, нито Бил реагират по някакъв начин - с мимика, движение на тялото, звук, с каквото и да е. Невъзмутимостта е задължителна за професионалните лъжци. Но тези двамата са прекалено прозрачни. Не са толкова добри актьори, колкото си е мислила Кейт; далеч под нейното равнище са. Може би онова, което всички в Лангли твърдят от половин век насам, ще се окаже истина: агентите на ФБР просто не са на равнището на ЦРУ. Или може би, както самата Кейт, са загубили форма.
- Какви пари? - пита Джулия.
Кейт се усмихва снизходително.
- Още не сте решили?
Тя оглежда един по един тримата на масата, защитните маски на лицата им, зад които се опитват да прикрият различните лъжи, които са си наговорили. Лъжите, които се мъчат да поддържат и в този момент. Надяват се, че ще им служат до края на пълноценния им, щастлив живот, въпреки истините, които са избрали да не споделят с най-важния човек до себе си.
После приковава поглед в основния виновник - Джулия. Когато днес следобед разбра, че Декстър и Джулия, чието истинско име е Сюзан Погоновски, се познават от колежа, първата ѝ мисъл бе, че двамата заедно са разработили този план, още тогава или малко по-късно. Но този сценарий някак си не пасваше с истината за нейния Декстър. Той просто не беше такъв човек. Не беше манипулатор, а по-скоро от хората, които се поддават на манипулации.
И тогава Кейт разбра истината: в дъното на цялата тази история стоеше Джулия, която бе успяла да надхитри всички. Между нея и Декстър нямаше нищо сексуално, нищо романтично. Само изключителна хитрост и невероятни способности за планиране и изпреварващо мислене.
Когато зърна онази снимка в албума на випуска, Кейт изпита болка и гняв, почувства се измамена и объркана. Но докато крачеше из парижките улици, успя да сглоби парче по парче цялата мозайка. И колкото повече се оформяше пред очите ѝ картината, толкова по-малко се сърдеше на Декстър и все повече се изумяваше от Джулия. Когато стигна до елегантния ъгъл, където се намираше „Льо Пти Зенк“, тя вече му беше простила. А след още една пряка реши какво ще прави оттук нататък с живота си. И когато няколко минути по-късно се прибра, бе готова да предприеме нужните действия.
Сега Кейт разбира защо на Декстър му е било важно да опази тази конкретна тайна от нея. Защото, ако си бе признал, това би означавало да си признае още нещо: как през цялото време е знаел, че Кейт работи в ЦРУ, но си е мълчал. А той не можеше да си позволи това. Самата мисъл да разкрие пред жена си степента, до която я е мамил, му беше непоносима.
Засега Декстър още не знае, че му е простено. Знае само, че измамата му е разкрита. Трепери от притеснение, не го свърта на едно място. Кейт си припомня как преди време е трябвало да връзва момчетата за високите им столчета, за да не избягат, докато ги храни. Представя си как се пресяга през масата и връзва Декстър за ратановия стол на бистрото. Този сюрреалистичен образ я кара да се усмихне.
Усмивката ѝ дава на Джулия кураж да наруши мълчанието:
- Какви ги говориш, по дяволите?
Което дава повод на Кейт да каже:
- Говоря за твоята половина от петдесетте милиона евро. - После, за по-сигурно, добавя: - Сюзан.
Бил едва не се задавя с виното си.
- Моля - казва Кейт - да ме прекъсвате, ако сбъркам някъде.
Бил, Джулия и Декстър се споглеждат. Тримата глупаци. После кимват в синхрон.
- Никой от тук присъстващите не е от Илиной - започва Кейт. - Бил, ти не си завършил Чикагския университет. Джулия, ти не си следвала в никой факултет на Университета на Илиной. Измислихте си тази чикагска легенда, защото знаехте, че никога не съм стъпвала в Чикаго, че не познавам никого там. Нямало е дори теоретична възможност да се сетя за някой познат на познат, който да ви познава. Вие двамата - тя посочи с пръст Декстър и Джулия - сте се запознали на едно от две възможни места: били сте или в едно общежитие, или на едни и същи лекции. Предполагам, още през първия семестър на първи курс.