За момент и двамата мълчат, явно с последни сили отказват да приемат, че игричката им е приключила.
- Запознахме се в общежитието - казва накрая Джулия, която първа стига до извода, че истината, или някаква нейна част и форма, вече трудно може да бъде избегната. - В първи курс.
- Но някаква случка е тласнала взаимоотношенията ви към нещо повече от съседи по общежитие. Какво?
- Оказахме се в една група през втория семестър - каза Джулия. - В курса по френски.
- Значи сте станали близки още като първокурсници, когато е лесно да се сприятелиш с когото и да било. Като в имигрантските общности.
Внезапно Кейт си припомня деня, в който бе срещнала Джулия. Същата вечер, докато с Декстър си миеха зъбите в банята, тя му сподели, че се чувства като първокурсничка в ново учебно заведение. И че през деня се е запознала с някаква жена от Чикаго, а Декстър ѝ се присмя за омразата ѝ към Чикаго. Какво самообладание! Кейт не си е представяла, че съпругът ѝ е такъв изпечен лъжец. Въпреки всичко е впечатлена.
- Но сте се движили в различни компании - продължава тя. - Към края на следването си вече не сте били приятели. Никой ваш състудент не би ви описал като приятели. Ако ги попитам, едва ли някой ще си спомня, че сте били близки по някакъв начин. Защото само двамата сте знаели за взаимоотношенията си, нали? Те не са били публични. А строго лични.
Все още никакъв отговор. Нито потвърждение, нито поправка.
- И така, изминали са петнайсет години. Ти - Кейт кимва към Джулия - работиш във ФБР. Специалността ти е да разследваш компютърни престъпления. Онлайн банкирането е на мода, за две години транзакциите са нараснали от нула на милиарди долари, след още пет практически всички парични потоци по света се движат по мрежата. И ти си един от топ експертите в тази област. Нали?
- Да.
Кейт се обръща към Декстър.
- Ти работеше в банка. Беше водещ експерт в същата сфера, макар и с различен профил. И изведнъж, съвсем неочаквано, си се натъкнал на старата си приятелка. Къде стана това?
- В една книжарница - отвръща тихо Декстър.
- Колко романтично. И така, още там, в книжарницата, твоята стара приятелка те кани на кафе, нали? И ти казваш: окей, супер. Толкова неща имате да си кажете. Срещате се в някое кафене в центъра и от дума на дума Джулия те посвещава в схемата си. Сетила се е за начин да обедините професионалните си познания за съвместно облагодетелстване. За да бъдете богати един ден. Така ли е?
- В общи линии.
- Планът е бил следният: ако двамата намерите начин за хакване на големи парични преводи и ако ти успееш да го осъществиш, тя да се погрижи никога да не те хванат. Защото тя е щяла да бъде онази, която да те търси. След което просто сте щели да си поделите плячката.
Кейт ги измерва с поглед и продължава:
- И така, вие вече сте били екип. Като ти, Джулия, ти си го наблюдавала внимателно. Не него, нас. Разбрала си, че кариерата ми запада. Че нямаме пари. Че Декстър за разлика от повечето компютърни гении на своето поколение така и не успява да натрупа богатство. Поради което е леко огорчен и финансово мотивиран.
Кейт фиксира с поглед жената демон насреща, седнала между двамата си безпомощни партньори.
- Разбира се, ти си знаела, че Декстър изпитва неистова омраза към убиеца на брат си и е обсебен от мисълта рано или късно да му отмъсти. - Докато казва това, тя все още спори със себе си дали да пусне и тази поредна бомба. Да или не? Не или да?
Кейт отваря уста, за да добави и този нов обрат в интригата, това поредно обвинение от една - единствена дума:
- Теоретично.
33
Днес, 20:08 ч.
Декстър е видимо объркан. И двамата мъже бърчат чела.
- Какво искаш да кажеш с това теоретично? - пита Декстър.
Джулия стиска челюсти, присвива очи. Тя знае, че Кейт знае истината. И че е дошъл моментът да я разкрие.
- Докато си размишлявал върху предложението ѝ, Декс - обръща се Кейт към съпруга си, - докато си правил своя финансово-правен анализ, така да се каже, да си получавал случайно актуализирана информация за Полковника? Някакви нови, твърде убедителни доказателства за това какъв злодей е?
Декстър нито поклаща глава, нито кимва. Не мига. Не отваря уста. Просто я гледа, мисли напрегнато, опитва се да догони нейните разсъждения, да стигне до заключенията ѝ, преди да ги е изказала на глас, да избегне поне този аспект на своето унижение.
Кейт му се ухилва победоносно. Което си е неспортсменско, няма две мнения. Но макар да е простила на съпруга си, тя все пак изпитва известно злорадство при вида на смутената, засрамена гримаса на лицето му.