- Разбира се, че си получил, миличък!
Тя има право на отмъщение и си отмъщава сега, в този момент, като му разкрива как е бил измамен от тази персона, на която е имал доверие. Ще го заболи, но няма да е за дълго. За разлика от измамата, продължила цяло десетилетие.
Кейт усеща как колелцата в мозъка на Декстър се въртят бясно, от лагерите се вдига пушек, докато осъзнава, че онзи анонимен хърватски източник е бил подставено лице, поредният платен актьор в една сложна пиеса. Той обръща поглед към драматурга - Джулия.
Това е моментът на истината. Долната му челюст увисва.
- Ти си била моят източник?
Джулия го гледа втренчено; в погледа ѝ няма разкаяние. -Да.
Очите му ще изхвръкнат от орбитите, докато мозъкът му се опитва да обхване измамата в пълните ѝ, чудовищни мащаби.
- Аз ти бях разказал за смъртта на Даниъл, нали? - казва накрая той. - Още в колежа?
- Да.
- И когато си постъпила във ФБР, ти си проверила случая? И си установила, че Даниъл е бил убит от Полковника?
Кейт забелязва детинското изражение на лицето му. Декстър е голям мъж, който желае реалността да се моделира по неговите схващания. Той се надява, че ако уверено заяви идеите си на глас, светът ще ги приеме безропотно.
Също като децата, когато проверяваттеориите си за пирати, динозаври и космически експедиции. „Ако си пуснем дълга коса като перата на птиците - бе ѝ обяснил Бен само преди няколко часа, - ще можем да летим. Нали, мамо?“
Джулия не казва нищо, явно не ѝ се иска да е тази, която ще разбие на пух и прах последното парченце от неговата наивност.
Той свежда поглед към чашата си. Кейт вижда, че сваля един по един пластовете лъжи: ако не е имало таен хърватски източник, значи не е имало и служител от Държавния департамент, който да го свърже с въпросния източник. От което следва, че не е имало и рапорт за бруталната смърт на Даниъл. А пък оттам следва...
- Полковник Петрович не е имал нищо общо със смъртта на Даниъл, нали?
Кейт се пресяга през масата, улавя съпруга си за ръката и я стиска в дланта си.
- Виж ти! - казва Декстър. Веждите му са повдигнати толкова високо на челото, колкото е физически възможно. Той издърпва ръката си от нейната и се обляга назад, по-далече от масата, търсейки усамотение в унижението си. - Виж ти!
- Съжалявам - казва Джулия. - Петрович и без това си беше злодей. Ужасен човек. Той...
Декстър вдига ръка.
- Чакай да видя дали правилно съм разбрал. -Той хвърля на Джулия изпепеляващ поглед. - Твоя е била идеята за онова телефонно обаждане от Държавния департамент, с което ми сигнализираха, че Петрович е убиецът на брат ми. Ти си фалшифицирала рапорта за смъртта му, ти си ми изпратила някакво подставено лице, уж служител в Департамента, да ми го предаде на ръка, ти си измислила онзи хърватски имигрант, който в течение на... на близо десет години да ми подава информация за Полковника?
- В общи линии... - признаваДжулия.
Всички мълчат.
- На хърватски нико-добавя Джулия-означава никой.
Декстър се изсмива зловещо.
- Но бих желала да поясня - продължава Джулия, - че в голямата си част информацията за Полковника беше вярна.
- С изключение на онази част от нея, която имаше нещо общо с Даниъл. Следователно и с мен.
Кейт мълчаливо поглежда към Бил. Досеща се, че и той не е знаел каквото и да било от предисторията на тази сага. Но Бил не изглежда особено разстроен, цялата сцена го забавлява. Защото и той си има своите срамни тайни, които не би желал да бъдат извадени на показ.
- Ти си ми подавала информация чрез онзи тъй наречен Нико - продължава Декстър. - С което си ме карала да налапвам все по-дълбоко въдицата, да се вживявам все по- дълбоко в историята с онзи нелегален търговец на оръжие, който уж собственоръчно бил заклал брат ми. За да имам мотив - не мотив, морално задължение - да ви стана съучастник в обира.
- Да.
- Значи този план датира отпреди дванайсет години?
- Да.
- Не разбирам - казва Декстър и неразбирането е изписано на лицето му. - Какво щяхте да направите, ако междувременно Полковника беше убит? Или се разореше? Или ако аз откажех да ви сътруднича. След всичкото време и усилия, които бяхте инвестирали в мен?
- Кое те кара да мислиш - отвръща с въпрос Джулия, - че си бил единствен?
- Monsieur - подвиква Джулия към преминаващия в този момент сервитьор. - Une carafe de I'eau, s'il vous plait.
Кейт забелязва, че френският ѝ акцент се е подобрил значително, откакто няма нужда да се преструва, че говори слабо езика.