- Да, права си. И после какво стана?
- После ние, тоест аз, направихме така, че цялата поредица банкови транзакции да бъдат проследими единствено до Декстър. Дълго време той беше единственият, който се докосваше до парите. Той беше този, който да отнесе всичко, ако работата се размиришеше, да бъде обвинен във всякакви едри и по-дребни престъпления, извършени в хода на операцията: фалшификация на документи, проникване в банкови сметки, измама, кражбата на парите от „АмХелт“. Които, между другото, отиваха за плащане на текущите разноски, както и за издръжка на семейството ти. Едно престъпление, което аз разкрих - доста лесно, между другото-и използвах като повод да ми бъде възложено по- нататъшното разследване на проблема с електронните кражби. Имах дори основен заподозрян, за когото мислех, че ще напусне страната, както и стана. Това наистина ци- ментира позициите ми като водещ следовател по случая. И като човек, който решава какво ще се случи по-нататък.
- Успехът на цялата операция е зависел от това ти да водиш разследването - казва Кейт. - Защо?
- Защото Декстър може да бъде заловен.
- Така ли?-обажда се Декстър.
- Разбира се. Срещу теб има планина от улики, Декстър. Документи за открити и закрити банкови сметки, снимки и видеозаписи от банките, през които си препрал парите.
Декстър изглежда объркан за пореден път тази вечер.
- Документирани са взаимоотношенията ти с онова момиче, което си наел да проституира, да мами и краде клиентите си. Самото то е живо и здраво, готово да даде показания, че всичко, което се твърди в доказателствения материал, е вярно и е станало точно, както е описано.
Декстър клати глава, не може да повярва на ушите си.
- Това са убедителни доказателства. За извършени тежки престъпления.
- Не разбирам - казва накрая той.
Но Кейт разбира.
- Това ѝ е застраховката, глупчо.
Горкият Декстър.
- Наистина ли? - Той за пореден път е зашеметен от двуличието и коварството на Джулия.
- Длъжна бях да се погрижа да изпълниш поетите ангажименти - признава Джулия. - За целта ми трябваха лостове за принуда. Като същевременно беше необходимо лич- но аз да водя разследването от страна на ФБР, да откривам уликите, за които знаех, че съществуват, защото сама ги изготвях и подхвърлях, за да бъдат открити.
Кейт се пооживява в края на тази реч - Джулия казва точно това, което е очаквала да чуе. Нейната част от сделката.
- Но тогава се появих аз - казва тя, като се опитва да забие някой и друг пирон в ковчега, което е част от задачата ѝ.
- Да, ти - отвръща Джулия. - Прътът в колелата ми. Виж, трябваше да съм сигурна, че съпругата от ЦРУ няма да издаде мъжа си. Не мислех, че ще го направи, не си я представях като жена, готова да съсипе собствения си живот само защото съпругът ѝ е крадец. В края на краищата Декстър крадеше от човек, за когото имаше всички основания да вярва, че е боклук, изчадие адово, убиец на брат му. Имаше си оправдание, така да се каже. А да не забравяме и първия откраднат милион отонези алчни подлоги на някаква безсърдечна застрахователна компания. Там пък нещата бяха повече от ясни. Но аз трябваше да бъда сигурна, нали така? Повече от сигурна. Затова трябваше да изпитам жената. Да я вкарам в кошарата, да я накарам да си мисли, че съпругът ѝ е виновен. Че ФБР го следи, и с основание. Исках да я оставя сама да открие истината и да видя какво ще направи с нея.
- Поласкана съм, че си ме взела толкова на сериозно.
- Ами ако трябва да бъда честна, имах и друг мотив да се сблъска м ли це в л и це с теб.
- И този мотив беше...?
- И този мотив - обажда се Бил - бях аз.
Кейт не спира да се изумява от изключителното вероломство на тази жена, не може да се измъкне от чудовищ- ната паяжина на лъжите и двуличието ѝ.
- Значи през цялото време в Люксембург - обръща сетя към Бил - ти си вярвал, че се провежда легитимно разследване?
- Така беше.
- Ха! - Тя поглежда Джулия. - Браво, Джулия! Направо брилянтно.
- Благодаря ти.
- Значи вие двамата бяхте изпратени с мисия - продължава тя, - напълно официална, съгласувана с началниците ви във ФБР: да разследвате първия откраднат от Декстър милион. Като ти, Джулия, си ръководител на екипа, а този красив клоун е твой подчинен.
Джулия кимва.
- И така, вас ви „изпращат“ - Кейт прави кавички с пръсти във въздуха - в Люксембург, уж като семейство, за да държите под око бедния ми съпруг, да го следите какви пари харчи, дали живее нашироко и тъй нататък. Прилича ли на човек, току-що откраднал милион долара? Има ли вид на престъпник, току-що открил как да източи купища пари, когато си поиска? -Тя поклаща глава. – Декстър живееше в скромен апартамент. Отсядаше в посредствени хотели, летеше в туристическа класа, ходеше пеша на работа всеки ден. Съпругата му сама си переше дрехите. Караха ауди втора ръка.