Същото ауди все още им служеше като семеен автомобил. Не се бяха наканили да го сменят. Просто негласно бяха решили, че им върши работа. Кола като кола, какво толкова?
- Не, ти реши, че този човек няма вид на престъпник, че семейството му не живее в охолство. Но въпреки това в служебните ти задължения влизаше рано или късно да се върнеш в Хувър Билдинг с рапорт под мишница, рапорт, от който щеше да зависи кариерата ти. И какво направи?
Сервитьорът се появява до масата с нова гарафа вода и Кейт го изчаква да се отдалечи. Пада здрач и светват първите лампи. По булеварда вече се блъскат вечерните тълпи, шумни и весели. Кейт усеща как я обзема някакво странно блаженство на това приятно място, заобиколена от интелигентни хора, които най-после може да каже, че разбира изцяло, пък и интригата, в която е станала неволен и по-скоро периферен участник, ѝ харесва все повече. Всичко е блестящо замислено, няма що.
- Отдавам ти дължимото - казва тя. - Това ми харесва. Опитала си се да привлечеш за съучастник жената на заподозрения. За начало си измисляш една съшита с бели конци легенда, която знаеш, че ще ми се види подозрителна: Чикаго. След това ми подсказваш точно кога е безопасно да проникна в офиса на Бил, като оставяш аз да предложа часа им за тенис: по обед. Така ли е?
Джулия вдига чашата си и с наслада отпива микроско- пична глътка вино. Или може би насладата ѝ идва от великолепния сюжет, разиграващ се около нея, на който тя е сценарист и режисьор едновременно.
- В офиса не открих нищо, което да потвърждава легендата ви. А не вярвам да ви е било трудно да изфабрикувате нещо, каквото и да било. Само че не сте го направили. Намерих само пистолет и купчина презервативи. Вашият фалшив офис беше замислен да изглежда точно като фалшив офис, като убежище на човек с измислена професия. Фалшив колкото брака ви. Ти ме водеше за носа с очевидни фалшификати. Защо?
- Защото исках да разкриеш, че са фалшиви.
- Да, но защо?
- За да мога да контролирам разкритията ти. За да установиш лесно кои сме, с какво се занимаваме. За да откриеш сама, че съпругътти е задигнал ония пари. Че ще бъде арестуван и изправен пред съд. Исках да се почувстваш замесена в това престъпление. В неговото престъпление. И да стигнеш до всички факти сама.
Кейт се засмива на иронията.
- Е, не съвсем сама - поправя се Джулия. - Но почти.
Кейт усеща погледа си привлечен от металната захарница на масата. Само преди час тя сама е поставила в нея предавателя на Хейдън.Това е нейната част от сделката.
- И така, кой беше Лестър, твоят измислен баща от Ню Мексико?
- Лес е шефът ни.
- Какво търсеше тук?
- Беше наскоро след голямата кражба. Лес искаше да види с очите си нашия заподозрян и съпругата му. Приличаха ли на хора, току-що задигнали петдесет милиона евро? Поразпита жената за хотелите, в които отсядат, за ресторантите, в които се хранят. Поинтересува се колко звезди са. Заключението му: малко вероятно е това да са крадците. Но въпреки това Декстър си остана основният заподозрян. Единственият, като се има предвид, разбира се, че си беше и виновен. И така, Лес ни даде още месец, за да приключим разследването.
- И тогава решихте да ми се разкриете.
- Да. В края на краищата ти беше патриот. - Джулия се усмихва. - Освен това бяхме в състояние да ти покажем улики, сочещи, че съпругът ти има интимна среща с красавица в петзвезден швейцарски хотел. Ти самата никога не беше спала в петзвезден хотел. Няма такива в Никарагуа, нали?
- Няма.
- И така, ние ти се разкрихме, за да видим как ще реагираш и да приключим случая.
Кейт си спомня този ден в началото на януари. Тримата седяха на студената пейка в парка, когато Джулия каза погрешната цифра: двайсет и пет милиона. Спомня си изражението на Бил, който се мъчеше да си обясни откъде идва това несъответствие. Защото Бил знаеше, че откраднатата сума е двойно по-голяма.
Сега Бил поглежда към нея. Погледът му е открит, без сянка на неудобство; тя е виждала този поглед и преди, в нощния бар в Париж, или на Гран Рю в Люксембург. Поглед, който казва: Знаеш кой съм. Но и хвърля предизвикателството видим какво ще направиш по въпроса.
Кейт бе подценила Бил. Но Бил знаеше истината далеч преди Джулия да му я бе казала.