- Ще ти звънна към пет, става ли?
- Чудесно! - Те се прегръщат още веднъж и си разменят по още една фалшива усмивка.
Жената се обръща и се отдалечава. Кейт я изпраща с поглед; задникът ѝ е наедрял, а преди време, и то не толкова отдавна, беше по-скоро мършава.
Кейт също се обръща и тръгва в обратната посока, отдалечавайки се от дома си, само и само за да увеличи дистанцията между себе си и тази жена. Насилва се да не поглежда назад, но знае, че това е невъзможно, няма дълго да издържи.
- Ей, Кейт! - Жената крачи обратно към нея, без да бърза.
- Да?
- Би ли предала на Декстър нещо от мен?
- Разбира се.
- Предай му - казва жената, вече на метър от Кейт, - че Полковника е мъртъв.
4
- Значи така - каза Кейт, като вдигна поглед от книжките за оцветяване, които подреждаше на масата пред момчетата. Беше по време на поредната семейна вечеря в поредния умерено скъп ресторант, техния вече традиционен отговор на предизвикателствата на новия живот в нов дом, на нов континент. - Явно вече си се заловил здраво за работа.
Декстър повдигна вежди, изненадан от критиката и протеста в думите на жена си.
- Отначало трябваше да се свърши много работа.
- Но нещата скоро ще утихнат.
Макар да формулира въпроса като констатация, Кейт съзнаваше, че е твърде далеч от истината. Но искаше да го принуди да я опровергае. След преместването бяха в добри отношения наистина, но тя не го виждаше толкова често, колкото се бе надявала.
- Всъщност... не.
- Мислех си, че бързо ще навлезеш в новата работа. И че ще имаш достатъчно време да ми помагаш да се устроим.
След тричасова обиколка по адреси с брокера за недвижими имоти се бяха спрели на огромен апартамент в стария център на града. Мебелите, също наети, бяха дошли буквално дни след сключването на наемния договор и тогава напуснаха хотела. Кейт започна да разопакова неугледните гигантски куфари и останалите наети вещи от първа необходимост - тенджери, тигани, хавлии и чаршафи. Контейнерът с основната им покъщнина беше още в открито море и едва ли щеше да пристигне в близкия месец.
Кейт беше очаквала Декстър да ѝ помага в разопаковането, но това не се случи.
- Ти ми обеща, че няма да ме оставиш да върша всичко това сама, Декстър.
Той погледна многозначително към децата.
- Бих искал да го вършим заедно, но аз трябва и да работя.
- И защо толкова бързо? Защо отведнъж?
- Защото трябваше веднага да обезопася офиса. Трябваше да инсталирам системи за сигурност. Да купувам устройства, да наемам електротехници и дърводелци, да ги надзиравам как работят. И всичко това трябваше да стане незабавно, защото междувременно започнах работа по един важен проект, който се осъществява в момента.
- Какъв проект?
- Трудно ми е да ти обясня.
- Можеш да пробваш.
Той въздъхна.
- Мога, наистина. Но, ако обичаш, не тази вечер. Става ли?
Кейт го изгледа и не отговори веднага; макар и двамата да знаеха какво би могла да му каже, тя предпочиташе да изрази протеста си с мълчание. Колкото по-дълго мълчеше, толкова по-силен беше протестът.
- Е, добре - каза след няколко секунди тя. Мълчанието не продължи кой знае колко, протестът ѝ беше по-скоро вял. - Но трябва да ми кажеш поне кой е клиентът ти.
Той отново въздъхна.
- Катрин, аз...
- Нали се разбрахме да ми казваш Кейт.
Той я изгледа гневно.
- Вече ти обясних, Кейт. В този град всеки работи в някоя банка. Не е добре... по-скоро е твърде зле конкуренцията на моя клиент да научава, че е наел консултант по сигурността чак от Щатите, за да анализира процедурите му.
- Защо?
- Защото е признак на слабост, на неувереност. Конкуренцията би могла да използва тази информация против нас, за да подмами клиентите ни с твърдението, че системите ни не са достатъчно надеждни. Не е желателно да го знаят дори служителите на моя клиент.
- Добре де, разбрах. Но защо не можеш да кажеш дори и на мен?
- Защото от това няма никаква полза, Кат... Кейт. А може да има само вреда. Името на никоя местна банка не означава нищо за теб. Но рано или късно ще откриеш, че съпругът на най-добрата ти приятелка работи за моя клиент. И тя може да те притисне, да речем, след едно-две питиета. „Хайде, Кейт, на мен всичко можеш да кажеш!“ Ще ти стане неудобно. И за какво? - Той поклати глава. - Просто е безсмислено.