- Изходната ти стратегия - казва Кейт, която отново е насочила вниманието си към Джулия - бе да ме атакуваш фронтално. Но това не ти донесе нищо. По-малко от нищо, защото след това ние прекъснахме всякакви контакти с вас. Загубихте достъп до вашия заподозрян. Разследването ви попадна в задънена улица. Играта приключи. На всичко отгоре сякаш целият град ви обърна гръб.
- Мислех да те питам - прекъсва я Джулия - на кого си казала и какво?
- Казах на Амбър Манделбаум, майка - героиня и ненадмината клюкарка, че съм видяла Джулия - моята най- добра приятелка! - с език в гърлото на съпруга ми. Каква кучка! Разбира се, след това нямаше как да останем приятелки.
- Очевидно.
- И тогава вие си тръгнахте - продължава Кейт. - И без това нямахте много приятели. В края на краищата не бяхте дошли в Люксембург, за да живеете като нормални хора, пък и ти, Бил, сигурно с облекчение си се измъкнал от прегръдките на любовницата си. Предполагам, че Джейн е била сериозно предизвикателство за теб. Жена с изисквания.
Джулия настръхва.
- Но предполагам, че, формално погледнато, Джейн не ти е била любовница, понеже ти не си бил женен.
Бил не реагира.
- Както и да е, върнали сте се във Вашингтон с празни ръце. Разкаяни и засрамени. За да си признаете, че сте допуснали грешка: Декстър Мур не е крадец. Случаят е приключен. А вие сте се озовали обратно в лапите на Бюрото, в мелницата на ежедневието. Но... след като сте вложили толкова време и усилия в една скъпоструваща и зрелищно провалила се операция, звездата ви е започнала да залязва. Така ли беше, Джулия?
Джулия не отговаря.
- Никой не се е изненадал, когато си обявила, че напускаш. Особено след като се е разчуло, че, преструвайки се на семейна двойка, вие наистина сте станали двойка.
Бил се размърдва на стола си. За пореден път лицето на Декстър изразява объркване. Джулия му кимва, потвърждава казаното. Той клати глава невярващо.
- Тия неща се случват често, нали? - продължава Кейт. - Между другото, на мен никога не ми се е случвало, но съм била свидетел как се случва с други. Колеги, оперативни работници.
Кейт замълчава, питайки се докъде е разумно да ги притиска и дали би имало полза от това. Знае прекрасно, че едно от най-опасните, саморазрушителни изкушения е да доказваш на другите колко си умен. Това е нещо, заради което можеш да отнесеш куршума.
Но тя не може да се сдържи.
- Е, Джулия, кога свали картите пред Бил?
- Има ли значение?
- Има, за мен.
- Казах му, когато вече бях напуснала - казва Джулия. - Когато бяхме напуснали.
В мислите си Кейт се връща назад, през последната година и половина във Франция, до по-предишната зима в Люксембург, до онази вечер в ресторанта, когато двамата с Декстър бяха разиграли цяла пиеса пред микрофона на ФБР, и до предната, на балкона, когато Декстър ѝ се бе изповядал... почти.
- От колко време бяхте заедно?
- От няколко месеца.
Кейт поглежда Бил, който мълчи, предпочитайки друг да разкаже историята от неговата гледна точка. Неговата половина от повествованието.
- И защо му каза?
- Защото го обичам - отвръща Джулия. - Решили сме да се оженим. - Тя вдига ръката си с пръстена. - Сгодени сме.
- Много мило - казва Кейт с лукава полуусмивка. - Честито. Но все пак кога решихте, че сте един за друг?
- Тебе пък какво те интересува?-обажда се Бил.
Той е застанал нащрек, обвивката му от невъзмутимост се е пропукала. Кейт подозира, че се досеща накъде са насочени въпросите ѝ и защо.
- Любопитна съм. Искам да си сглобя цялата история.
Бил я гледа в упор, на челюстта му потрепва мускулче.
Кейт знае, че той знае,че тя знае.
- Към края - отвръща Джулия. - Малко преди да си тръгнем от Люксембург.
Кейт си представя онази пейка в Кирхберг и разпита, на който я бяха подложили Джулия и Бил.
- Значи не сте били заедно на Коледа в Алпите?
Джулия се изкисква.
- Нито пък на Нова година сте се чукали пияни?
Кейт пропуска момента, в който дясната ръка на Бил е изчезнала под масата.
- Не.
Кинолентата, превъртаща се в съзнанието ѝ, спира рязко на мига, в който Джулия казва „двайсет и пет милиона евро“ и Бил я поглежда объркано, отваря уста да каже нещо, да я поправи, че цифрата е петдесет милиона, но после устата му се затваря, той оставя казаното от Джулия без коментар, като си отбелязва мислено да направи справка с централата във Вашингтон, откъдето ще потвърдят, че сумата, открадната от Полковника, е наистина петдесет милиона, двойно повече от това, което Джулия е казала пред Кейт, което си е доста странно несъответствие. Двете суми са взаимно кратни, едва ли е резултат от недоразумение или слаба памет, той е убеден, че има някакво логическо обяснение, и се пита за възможните причини и накрая се досеща какви са те, може би оглеждайки интригата от птичи поглед, за да обхване на спокойствие цялата картина, и като си дава сметка за каква огромна сума пари става въпрос, решава да играе силните си козове: мъжкия си чар и привлекателност, умението си да пази тайна, срещу нейните слаби карти: неувереност, самота, отчаяно желание за свое семейство на фона на тотална хронична липса на мъже и нулеви шансове да си намери съпруг.