- Или може би - прави поредно предположение Кейт- в Амстердам?
Тя спуска ръце в скута си, поставя длани на бедрата и се навежда напред, намествайки се на стола. После се обляга назад в различна поза, вдига лявата си ръка от бедрото и я връща на масата - несръчен опит да отвлече вниманието от дясната си ръка, която в този момент се плъзга в ръчната ѝ чанта.
Бил също сменя позата си на стола - не толкова драматично, колкото Кейт, но тя знае, че резултатът е един и същ.
Джулия се обръща към своя нов Ромео. Е, не чак толкова нов-отминалия януари, отпреди година и половина. Доста дълго време, за да си с някого, без да го обичаш. Може пък Бил наистина да обича Джулия вече. Може полека-лека да я е приел.
- Е, какво пък - казва Кейт, - предполагам, че Амстердам ви се е сторил романтичен. С толкова дрога и проститутки...
Но тя знае, че това е станало след Амстердам. И след онази пейка.
Дясната ръка на Кейт се заравя дълбоко в чантата ѝ, покрай гримовете, тъмните очила и пакетчето дъвка, покрай бележника и писалките, покрай връзката ключове и разните хвърчащи листчета, чак до дъното, където са тежките предмети. Единият от които - най-тежкият - е скрит под твърдия капак на тайната кухина, който тя сега опипом повдига нагоре.
Кейт и Бил се наблюдават внимателно, погледите им са приковани един в друг. В септемврийския здрач на площад „Одеон“ се разхождат безгрижни тълпи, времето е топло, виното, храната, атмосферата - всичко е прекрасно. Европа от пощенските картички.
Пръстите на Кейт се свиват около дръжката на беретата.
Ръката на Бил е все още под масата.
Кейт се обръща към Джулия. Една нещастна, самотна жена - докато не се бе появил той. Сега двамата изглеждат щастливи. Лицето на Джулия сияе, бузите ѝ са наситено розови.
Но в основата на тяхната връзка, на семейното им щастие има една чудовищна измама. Нечист мотив. В началото е онзи мимолетен лапсус, който жената допусна, казвайки грешната цифра. От което мъжът си е възстановил цялата интрига и после е било лесно: прелъстяване, кратка афера, прераснала в трайна връзка и предложение за брак, за съвместен живот, всичко това в резултат от една забелязана навреме грешка. И от умението му да се възползва от нея.
Прави ли това връзката им по-малко реална? Следва ли от това, че те са неспособни да се обичат?
Тя връща погледа си към Бил и вижда в очите му мрачна решителност. На какво ли е способен, за да запази тайната си?
Кейт и Бил се държат взаимно на прицел под мраморния плот на масата. Дали е готов да я убие? Сега, в този момент? Дали би стрелял с пистолет насред Париж? Готов ли е да се превърне в беглец от закона за вечни времена? Да пожертва целия си живот, живота си като нов човек само за да попречи на Кейт да издаде тайната му пред Джулия?
Неговата тайна е, че се бе досетил навреме какво са намислили партньорката му в разследването и техният заподозрян. Но вместо да поиска сметка на Джулия, просто бе решил да се присламчи към схемата; преструвайки се първо на влюбен, а после-когато Джулия най-после му бе разкрила истината - на изненадан.
Кейт отново поглежда към Джулия-странна жена, блестяща в почти всяко отношение, но същевременно неспособна-или нежелаеща-да види истината подноса си.
Но кой знае? Може пък Джулия да вижда прекрасно истината. Може би я бе видяла още преди да стане истина; може би онзи лапсус за двайсет и петте милиона изобщо не е бил лапсус. А игра, инсценировка, въдичка, на която Бил да се хване, за да я прелъсти, да се ожени за нея? Може би Джулия е режисирала и този обрат в сложната сюжетна линия, изтъкана от измама и привидност?
А може би и Декстър не бе оставил албума на випуска в дневната им по грешка.
Докато съзнанието ѝ блуждае, очите на Кейтскачатмежду лицата на заговорниците и предметите върху масата, като накрая се спират на винената чаша пред Джулия. Съдържанието ѝ е слязло с около един пръст надолу. Седят на тази маса от час и половина, вече са на втора бутилка, а Джулия е изпила само няколко глътки. Жената, която пиеше по бутилка на обяд, днес се налива с вода.