Кръвта на Торес бликаше безшумно от главата и гръдния му кош и попиваше в дебелия килим.
Бебето изплака отново.
За части от секундата мозъкът на Кейт трябваше да преработи огромно количество информация. Тя знаеше, че Торес е бил женен, но съпругата му е починала преди години от усложнения след рутинна операция. Явно информацията ѝ беше остаряла. Не знаеше нищо за нова съпруга, още по-малко за дете. Проверила бе всичко, което ѝ се струваше нужно: името на хотела и номера на стаята, броя на телохранителите и къде са разположени; планирала бе в пълна секретност пътуването си между двата града, придвижването си до гарата във Вашингтон и от гарата в Ню Йорк до хотела; знаеше как ще напусне хотела, по какъв начин ще се отърве от пистолета.
Но бързаше и нямаше търпение, а и вероятно я бе домързяло да направи по-подробно проучване на ситуацията, да обхване всички възможни усложнения. Да си подготви домашното.
И ето че я очакваше изненада: тази млада жена, застанала до вратата на спалнята в хотелския апартамент на Торес в „Уолдорф-Астория“, извърнала назад глава към плачещото бебе, неспособна да се противопостави на могъщия майчин инстинкт да се погрижи най-напред за детето си. Без да си дава сметка, че, отклонявайки погледа си от Кейт, прекъсвайки човешкия контакт между двата чифта очи, тя дава възможност на Кейт да извърши най-ужасното нещо, което някога е вършила.
Вината беше на Кейт. Тя не бе планирала внимателно задачата. Ето защо щеше още утре да влезе в кабинета на прекия си началник и да подаде оставка.
В съседната стая бебето отново изплака.
Кейт натисна спусъка.
Кейт поглежда надолу към захарницата, мисли за скрития вътре предавател. Минали са по-малко от два часа, откакто тя се намираше на километър и половина северно от това място и договаряше сделката си с Хейдън. А сега е тук, за да изиграе ролята си.
Не е поемала ангажимент да арестува тези двамата, дори да присъства при ареста им. От нея се иска просто да ги накара да си признаят всичко и тя почти е изпълнила задачата си. А утре трябва да преведе двайсет и четирите милиона евро потайна сметка, която се използва за финансиране на секретни операции в Европа. Които ще се ръководят от самата нея.
- Нужно ли ти е нещо от Декстър, за да имаш достъп до своята половина от парите?
Джулия кимва. Но само с кимване не става.
- Какво?-пита Кейт.
- Трябва ми номерът на сметката. Имам потребителското име и паролата, но не знам номера на самата сметка.
Декстър също кимва. Бърка в джоба на сакото си и изважда сгънато листче. Но Кейт го хваща за китката.
Той я поглежда въпросително. Всички я гледат объркано, не знаят какво става. Дори самата Кейт е изненадана от внезапния порив да прощава всекиму всичко. Не може да му устои. Тя си дава сметка, че това се дължи на бременността на Джулия, превърнала жената-демон в предизвикваща съчувствие героиня. Кейт вече е на страната на Джулия, а не против нея. Поне донякъде.
С лявата си ръка Кейт стиска Декстър за китката, докато листчето хартия остава сгънато в шепата му. С дясната си ръка тя отваря захарницата и изсипва съдържанието ѝ на масата. Вдига с два пръста предавателя и го показва на всички. Три чифта вежди помръдват нагоре.
Кейт пуска предавателя в чашата си с вино.
- Имате една минута - казва тя. - Може би две.
Джулия поглежда ту към предавателя в чашата на Кейт, ту към листчето в ръката на Декстър. Кейт внимателно събаря чашата си настрани, изсипвайки виното и вече повреденото устройство върху покривката на масата. Създавайки си алиби за внезапно прекъсналата връзка.
- Няма да получите парите - казва тя. Тъмночервената течност попива в покривката, разпространява се встрани по нишките на тъканта. Като кръв върху мокет. - Но ако сте бързи, можете да запазите свободата си.
Джулия и Бил стават от местата си бързо, но без паника, за да не привличат внимание.
- Вървите през фоайето на хотела - продължава Кейт, - оттам надолу по стълбите и през служебния вход излизате на страничната улица.
Джулия премята чантата си през рамо. Тя хвърля последен поглед на Кейт, по лицето ѝ се борят емоции. Бил я сграбчва за лакътя и прави крачка назад, за да се отдалечи от тази маса, от семейство Мур, от парите.
- Късмет! - казва Кейт.
Джулия се извръща с лице към Кейти Декстър. По устните ѝ пробягва усмивка, покрай очите ѝ се появяват бръчици, устата ѝ се отваря, сякаш за да каже нещо. Но остава безмълвна. После се обръща и тръгва след Бил.