- Безсмислено?! Да бъдеш откровен със съпругата си?
- Не, скъпа. Безсмислено е да ти казвам нещо, което за теб ще означава единствено че ще трябва да го пазиш в тайна. От всички. Това е сериозно неудобство, от което не произтича никаква полза.
Тайна ли? Какво разбираше Декстър от пазене на тайна?
- И какво да казвам на хората?
- Ще им казваш истината: условията на договора ми не позволяват да разкривам името на своя клиент.
- Дори пред съпругата си?
- Много важно! Цялата икономика се основава на кон- фиденциалност.
- И все пак - настоя тя, - всичко това ми звучи доста... как да го кажа? Несемейно. - Още докато изричаше тези думи, тя се учуди, че толкова лесно се е поддала на изкушението да обвини Декстър в собствените си грехове.
- Всичко е наред - каза той. - Имай ми доверие.
Декстър прекара наетото волво през портала на посолството и продължи в ръмящия дъждец по алеята, заобикаляща комплекса от сгради в широк неравен кръг - по-скоро не кръг, а петоъгълник с неправилна форма, - като търсеше къде да паркира. Накрая откриха тясно местенце под един стар кестен.
В сградата, където се извършваше проверката за сигурност, двама-трима посетители изчакваха някой от служителите да ги извика, да пусне вещите им през скенера, след което да ги придружи през градината до миниатюрната чакалня на консулския отдел, където да чакат още пет, десет, петнайсет минути да им дойде редът.
Кейт бе идвала и преди в това посолство - веднъж, преди години, но тогава не я бяха карали да чака.
Извикаха ги. Кейт и Декстър влязоха в тясното помещение. От едната страна имаше гише с блиндирано стъкло, зад което седеше мъж с униформа.
- Добър ден - каза той. - Паспортите, ако обичате.
Двамата плъзнаха паспортите си през пролуката. Той ги разгледа внимателно, после впери поглед в екрана на компютъра си. В продължение на минута, може би две никой не продума. На Кейт ѝ се стори, че чува тиктакане на часовник от другата страна на стъклото. Мъжът цъкаше с мишката си, движеше курсора по екрана, потракваше с бутоните на клавиатурата и от време на време поглеждаше ту към Кейт, ту към Декстър.
Кейт нямаше причини да се бои, но се боеше.
- И така, с какво мога да ви помогна, мистър и мисис Мур?
- Преместихме се да живеем тук - отвърна Декстър. - Преди няколко седмици.
- Разбирам. - Служителят не изпускаше от поглед Декстър.
- Проблем ли има? - Без да отмества очи от човека зад стъклото, Декстър се опита да се усмихне, но се получи гримаса, сякаш му се ходеше спешно до едното място.
- Някой от двама ви планира ли да работи тук, мистър Мур?
- Да. Аз.
Кейт усещаше ударите на сърцето си. Лесно е да се притесниш, когато си далеч от къщи и някакъв униформен държи паспорта ти в ръцете си, а между вас има блиндирано стъкло.
Служителят хвърли бърз поглед към Кейт и за миг очите им се срещнаха. Тя още не бе превъзмогнала напълно онази фаза от живота си, когато по правило трябваше да се тревожи за собствените си тайни, и сега ѝ беше трудно да приеме, че някой може да подозира съпруга ѝ, а не нея.
Човекът отново насочи вниманието си към Декстър.
- Имате ли разрешително за работа?
- Да - отвърна Декстър. - Имам.
- При нас няма данни за това. А властите на Люксембург ни изпращат копие от всяко разрешително, издадено на американски гражданин.
Декстър скръсти ръце на гърдите си и не отговори.
- Кога е издадено?
- Моля?
- Питам за разрешителното ви за работа, мистър Мур. Кога го получихте?
- Хм, не съм сигурен. Беше... неотдавна.
Двамата се гледаха през дебелото стъкло.
- Сигурно е станала грешка - предположи Декстър.
- Сигурно.
- Трябвали ви копие?
- Да, трябва ни.
Декстър беше напрегнат; Кейт усещаше напрежението му като електрическо поле.
- В такъв случай ще дойда пак и ще ви го донеса. И двамата ли трябва да се явим повторно?
- Не, мистър Мур. Само вие.
- Един последен въпрос, Катрин.
Забила поглед в плота на масата, Кейт методично разтоварваше мозъка си от масиви поверителна информация. Утре щяха да продължат, и на следващия ден, и кой знае още колко дни щяха да минат, докато някои хора прегледаха всичките ѝ папки, проекти, участващите в тях лица, повтаряйки отново и отново едни и същи подробности. Докато се убедяха, че не ги лъже.
- Има ли нещо, което бихте желали да добавите сега относно решението си отпреди пет години да се оттеглите от оперативна работа?