5
- Аз съм Джулия - представи се жената. - Приятно ми е.
- Катрин. Казвайте ми Кейт.
Тя зае мястото си върху ратановия стол в кафенето и огледа новата американка, която ѝ бяха натрапили от Американския женски клуб в Люксембург, в който междувременно бяха успели да я запишат. Явно това вършеха американските съпруги в Люксембург - записваха се една друга в клуба си.
- Е, устроихте ли се вече? - попита Кейт.
Чувстваше се като измамница, че задава въпрос, който бе свикнала да ѝ задават другите жени. Подтекстът беше, че самата Кейт отдавна се е „устроила“ и че може би е в състояние с нещо да помогне, да предложи съвет. А нито едното, нито другото отговаряше на истината.
- Горе-долу - отвърна Джулия. - Но не знам как да свърша каквото и да било тук.
Кейт кимна.
- Вие знаете ли?
Кейт поклати глава.
- Не. Но съм експерт в едно: в сглобяването на боклуци от ИКЕА. В тази държава нямат килери.
- Вярно! - възкликна Джулия. - Тия стари сгради са строени, преди да е бил изобретен килерът.
- От два месеца се занимавам със сглобяване на гардероби, шкафове и кантонерки. А също и на осветителни тела. Защо тук токът не е като в Америка? Има ли някаква логика в тази работа?
- Никаква. Съпругът ви не ви ли помага? Не сглобява ли той мебелите?
- Не. Той само работи. От сутрин до вечер.
- И моят.
И двете отпиха от чашите си с вино. Дойде сервитьорът и взе поръчките им.
- И така - подхвана отново Джулия, - от колко време сте тук?
- От четири седмици.
- Не е много.
- Така е.
Беше кошмарно. Кейт искаше да се извини, да стане и да си тръгне. Това беше само един от многото аспекти на живота в чужбина, за които се бе оказала неподготвена - да води безсмислени разговори на битови теми с непознати.
- Чувам, че сте от Вашингтон - продължи Джулия. - Там сигурно е много вълнуващо!
Каква досада!
Но Кейт беше твърдо решена да издържи. Имаше нужда от приятелки, от пълноценен живот, а тези неща се постигаха именно чрез разговори с непознати. Всеки наоколо беше по своему непознат, хората бяха равни в непознатостта си. Определящата важност на произхода - семейна среда, образование, житейски опит - тук нямаше значение. Всички започваха от едно и също нищо, от това, което правеше тя в момента: седеше срещу някаква непозната и водеше безсмислен разговор на битови теми.
- Всъщност аз не съм от Вашингтон - каза Кейт. - Макар че съм живяла там петнайсет години. Родена съм в Бриджпорт, Кънетикьт. А вие откъде сте?
Сервитьорът донесе салатите им.
- От Чикаго. Били ли сте там някога?
- Не - призна си Кейт, леко засрамена.
Това бе нещо, за което Декстър не спираше да ѝ се присмива, нещо, превърнало се в постоянна закачка на семейния им живот: според него Кейт толкова мразела Чикаго, че не искала кракът ѝ да стъпи там. Дори отказвала да общува с хора от Чикаго.
- Жалко - каза Джулия, като вдигна поглед от сандвича си с козе сирене, част от нейната salade composee. - Хубав град е.
Истината беше, че Кейт ни най-малко не мразеше Чикаго, просто досега не беше имала път натам.
- Може да ми дойдете на гости, когато се приберете в Америка - каза Джулия. - Кога планирате да се връщате?
- Тук сме без определен срок.
- И ние така.
- Какво работи съпругът ти? - премина на „ти“ Кейт.
- Нещо, свързано с финансите, не го разбирам много. - Джулия гледаше изпитателно. - А твоят?
- Ами и той.
- Май на всички ни мъжете работят нещо, свързано с финансите, от което не разбираме, а?
- Така изглежда.
Това беше предназначението на Люксембург - място за правене на пари и избягване на данъци.
- Е, имам смътна представа какво всъщност работи моят - призна Джулия. - Търгува с валути. Но какво означава това, не мога да кажа. Ами твоят?
- Експерт по сигурността на системите. Разработва софтуер за защита на парични транзакции за нуждите на финансови институции - изрецитира тя наизуст.
- Охо! Доста... хм, специфична материя. А какво точно работи?
Кейт поклати глава.
- Честно казано, нямам представа.
Знаеше само, и то в най-общи линии, че задачата на Декстър е да направи невъзможно - или възможно най- трудно - присвояването на пари от хакери при електронни транзакции. Това по някакъв начин се бе оформило като негова специалност през последното десетилетие, през което той беше работил най-напред за един доставчик на интернет услуги, после за някаква банка, после за друга банка, докато накрая - преди около година - се бе отделил като независим консултант. След което дойде предложението за Люксембург.