Кейт я погледна. Очите на жената блестяха, кожата ѝ беше поруменяла от виното.
- За новите приятели - съгласи се тя.
Примижала срещу ниското слънце, Кейт наблюдаваше съпруга си, който тътреше крака по настланата с чакъл алея.
- Какво правиш тук? - попита тя.
През изтеклата седмица Декстър почти не се бе мяркал вкъщи. И дори през малкото часове, които бяха прекарали заедно, бе останал мълчалив, разсеян, все едно не беше там. Кейт се радваше, че се е прибрал. Беше във възторг от подобно банално събитие.
Днес почти нямаше работа - каза той, като се наведе и я целуна бегло по устните.
Кейт отдавна се бе убедила в пълната безсмисленост на тези дежурни целувки, но нямаше сили да му каже да престане. Знаеше, че ще ѝ е трудно да му обясни защо я дразнят и че в крайна сметка той щеше да я обвини, че не го обича, макар тя да беше готова да му излезе с насрещния аргумент, а именно, че с подобни жестове самият той не показва особена любов. Накрая реши да си замълчи и отговори на дежурната му целувка със също толкова дежурна.
- Казах си: я да видя какво правите с децата след училище.
Той огледа детската площадка, в центъра на която имаше голям пиратски кораб със стръмна закрита пързалка, по- добна на водните пързалки по плажовете. Джейк беше някъде вътре, докато Бен надничаше иззад кораба, където уж се беше скрил, но се виждаше почти целият и се кикотеше неудържимо.
Само преди половин час момчетата бяха достигнали кулминацията на несекващите си заяждания, като Джейк бе ударил Бен с юмрук в носа, а в отговор Бен го беше оскубал, след което и двамата се бяха разпишели и разплакали. Имаха нужда от почивка на обществено място. Кейт ги бе накарала да седнат всеки под едно дърво, върху меките есенни листа, така, че да не се виждат един друг. Изглеждаха парализирани от ужас и отначало Кейт бе изпитала сериозни угризения, но мярката бе помогнала. След изтичане на наказанието им и двамата имаха искрено разкаян вид.
- Колко типично! - каза Кейт.
Беше седнала в кафенето, на металната маса пред нея имаше чаша кафе и бутилка минерална вода, готова за онзи неизбежен миг, когато някое от децата щеше да обяви: „Мамо, жаден съм.“ Там беше и учебникът ѝ по френска граматика, отворен на страница, която беше обидно близо до началото му.
Декстьр се загледа в децата, които сега пристъпваха между катерушките мълчаливи и безшумни.
- Какво правят?
Кейт се опита да отговори, без да направи гримаса.
- Играят на шпиони. - Тя не сметна за нужно да обясни, че играта е измислена от нея.
- Моля?
- На шпиони - каза по-силно тя. - Играят на шпиони. Аз им измислих тази игра.
За миг лицето му сякаш се напрегна, което беше стран- но. После се усмихна насилено и попита:
- И как се играе?
- Виждаш ли носните кърпички, които се подават от задните им джобове? - Кейт беше намерила ново приложение за онези сгънати на три салфетки. Можеше вече да напише книга на тема „101 начина да използваме салфетките“. - Този, който успее да измъкне кърпичката на другия, печели точка. За целта трябва да се промъкне незабелязано зад гърба му. Искат се търпение, внимание и решителност.
Декстър погледна наоколо и се усмихна.
- Не звучи толкова зле.
Слънцето беше слязло ниско на юг, ъгълът му беше някак зимен, макар да беше едва септември. Денят беше сравнително топъл и децата бяха по къси ръкави. Но ниското слънце вещаеше скорошни промени. Кейт знаеше, че към залез ще застудее. Винаги ставаше така.
Преди да вземе децата от училище, тя бе прекарала деня сама, заета с домакинска работа: пране и простиране, пазаруване, почистване на банята. По всяка повърхност на баните и кухнята имаше отложен варовик от твърдата вода. Бяха заприличали на изоставена полярна станция. Трябваше ѝ препарат против котлен камък или белина, или и двете. Затова отиде в хипермаркета, колкото да установи, че етикетите на всички стоки са на френски и/или немски, а пък точно тази терминология не беше включена в езиковите уроци, които бе вземала още в Америка, нито пък имаше някакъв шанс да я научи в курса на „Берлиц“, който посещаваше тук два пъти в седмицата.
Кейт се отби у дома, за да си вземе джобния речник, и се върна в хипермаркета, като ѝ се наложи да изтърпи едно задръстване, причинено от няколко десетки трактора, паркирани по средата на улицата - фермери, протестиращи срещу това или онова: луда крава, луди управници, луди данъчни власти. Всички навсякъде мразеха данъчните. Горките данъчни, имаха нужда от пиар експерти.