Кейт тича по коридора към облицования с дървена ламперия кабинет с изглед към Айфеловата кула. С изящно изработения бронзов ключ отваря най-долното чекмедже на старинното писалище.
Но защо пък да нея прегърне? Та те все пак са стари приятелки. Или нещо такова. Ако някой ги наблюдава, може да му се стори подозрително, че не се прегръщат. Или пък че се прегръщат.
Не минава много време, преди да си даде сметка, че наистина ги наблюдават. Както обикновено. А само преди няколко месеца Кейт си бе въобразила, че в новия ѝ живот вече никой не я наблюдава.
В най-долното чекмедже има малък стоманен сейф.
- Я, каква изненада! - възкликва сега Кейт. Което хем е вярно, хем не е.
А в сейфа има четири паспорта с фалшиви самоличности за цялото семейство. Както и дебела пачка банкноти, прегъната надве и пристегната с ластик-британски лири, долари и евро, все с по две нули отзад - нови, чисти банкноти като на руските перачи.
- Така се радвам да те видя.
Както и обвита в парче светлосин плюш берета 92FS, която навремето бе купила от онзи шотландски сутеньор в Амстердам.
ПЪРВА ЧАСТ
1
Две години по-рано,
Вашингтон, окръг Колумбия
- В Люксембург ли?
- Да.
- Люксембург?
- Именно.
Отначало Катрин не знаеше как да реагира и реши да се прави на невежа, за да печели време.
- И къде се намира тоя Люксембург? - Още докато задаваше въпроса си, се разкая за избраната тактика.
- В Западна Европа.
- Искаш да кажеш, в Германия? - Тя извърна очи от Декстър, засрамена от капана, в който се бе набутала сама. - Или в Швейцария?
Декстър я изгледа с празен поглед; тя забеляза усилието, с което се въздържа да не каже нещо нетактично.
- Люксембург е държава - отвърна накрая той. - Велико херцогство. - Сякаш последната подробност обясняваше всичко.
- Велико херцогство?
Той кимна.
- Ти шегуваш ли се?
- Единственото велико херцогство в света.
Катрин не отговори.
- Граничи с Франция, Белгия и Германия - продължи Декстър, без някой да му е искал обяснение. - Които го заобикалят.
- Не - поклати глава тя. - Не може да бъде. Сигурно имаш предвид... и аз не знам... Елзас? Или Лотарингия? Да, сигурно това имаш предвид. Елзас и Лотарингия.
- Това са части от Франция. Докато Люксембург си е отделна... хм, нация.
- И защо е велико херцогство?
- Защото се управлява от велик херцог.
Тя насочи вниманието си към дъската за рязане с полуна- кьлцаната глава лук, сложена върху изметнатия барплот. Той заплашваше да се отдели окончателно от шкафа, върху който беше монтиран, сякаш направляван от някаква скрита пър- вична сила - вода, гравитация или и двете заедно, - с което кухнята им от приемливо мърлява щеше да стане неприемливо скапана, нехигиенична и направо опасна. Накрая щяха да се видят принудени да я ремонтират изцяло, а подобно начинание - дори да се изключеха всякакви технически изли- шества и естетически прищевки - щеше да им струва около четирийсет хиляди долара, каквито в момента нямаха.
Преди около два месеца Декстър беше фиксирал барплота с две стяги, за да не се плъзга насам-натам. В резултат на тази временна мярка Катрин веднъж бе счупила винена чаша, която по невнимание бе чукнала в едната стяга, и веднъж се бе порязала дълбоко с ножа за зеленчуци, след като лакътят ѝ се бе ударил в другата. Тогава тя бе притиснала раната с мократа кърпа за чинии, но кръвта ѝ продължаваше да капе по мръсната изтривалка на пода и да пълзи по нишките, както в онзи ужасен ден в хотел „Уолдорф-Астория“, когато просто трябваше да извърне поглед встрани, но не го направи.
- И какво е това „велик херцог“? - Катрин избърса сълзите от лука с опакото на ръката си.
- Човек, който управлява велико херцогство.
- Занасяш се с мен.
- Не е вярно!
На лицето му се изписа тънка усмивчица, сякаш наистина се занасяше с нея. Едва ли, каза си тя, беше прекалено тънка; по-скоро се преструваше, че се шегува, докато вътрешно беше напълно сериозен. Тънката му усмивчица беше имитация.
- Е, добре - каза тя. - Да речем, че ти вярвам. Защо ни е притрябвало да се местим в Люксембург?
- За да изкарваме много пари и да обиколим Европа. - Този път усмивката му беше истинска. — Както винаги сме си мечтали. - Погледът му беше открит, поглед на човек, който няма тайни и дори не допуска, че други могат да имат. Катрин ценеше повече от всичко друго това качество на съпруга си.