Тя започна да жертва старата си идентичност, за да изживее по-пълно новата. Все пак всеки иска да живее поновому.
6
- Все едно сме първокурсници в колежа, нали?
Декстър изплю пяната от пастата за зъби.
- В какъв смисъл?
Кейт погледна отражението на съпруга си в огледалото с три крила, всяко обърнато под различен ъгъл, всяко отразяващо различна част от лицето му, като в резултат се получаваше грубо сглобена композиция. Кубизъм в банята.
- Срещаш се с толкова хора, питаш се кой от тях би могъл да ти стане приятел, кой враг, кого да избягваш, понеже е неудачник и носи лош късмет. - Четката за зъби висеше от ъгъла на устата ѝ и тя я премести от другата страна. - Представяш си местата, по които ще се разхождаш, където ще пиеш кафе, ще правиш какво ли не. И всички ние сме в общи линии в една и съща ситуация: всички заедно се опитваме да налучкаме пътя.
- Наистина е като в колежа - каза Декстър. - Но това не е моят живот. Аз прекарвам дните си сам, вперил поглед в екрана. - Той напълни шепата си с вода, за да измие пастата от устата си; беше подреден и чистоплътен мъж, добър съквартирант. - Нямам нови приятели, с които да си бъбря.
Кейт също изплю пяна и изплакна устата си.
- Знаеш ли, че днес не съм разговарял с никого, ама буквално с никого - продължи Декстър. - Освен когато си поръчах сандвич в пекарната. Un petit pain jambon-fromage, merci. - Той повтори изречението, като броеше на пръсти. - Десет срички. При това с непознат.
Кейт също си нямаше още приятели. Познаваше някои хора по име, но нямаше причина да обяви някого от тях за приятел. Сега обаче, след като Декстър ѝ се бе оплакал от абсолютната си самота, тя си каза, че би било смешно да го занимава със своята.
- Днес обядвах с някаква жена - каза тя. - Джулия. Не я познавах, но други бяха решили да ни запознаят.
Кейт постави тубичката с околоочен крем в малкото шкафче над мивката, до кристалния флакон с парфюм, който изпълняваше чисто декоративни функции. За последен път се бе парфюмирала в колежа, когато бе получила за Свети Валентин миниатюрно шишенце от един ухажор. Но в нейната професия парфюмите бяха излишен, дори вреден лукс - лесно се забелязваха, разпознаваха, запомняха и оставяха издайнически следи.
- Била от Чикаго, моля ти се!
Погледите им се срещнаха в огледалото.
- Сигурна ли си, Кат, че можеш да бъдеш приятелка с такава?
Декстър не пропускаше възможност да я подкачи на тази тема, макар че този път тя не долови в тона му обичайното злорадство. И тази шега, както повечето от целувките му, се бе превърнала в навик.
- Ще положа всички усилия. - Тя отвори флакона с парфюм, също подарък за Свети Валентин, но от собствения ѝ съпруг, и го помириса. Може би си струваше да почне отново да се парфюмира, след като нямаше повече пречки. - Но... Декстър?
- Ъ?
- Би ли престанал да ми викаш Кат? Също и Катрин? Тук искам да бъда Кейт.
- Извинявай, все забравям. - Той я целуна по устните, току-що измити и ухаещи на мента. - Ще ми трябва време да свикна с новата си съпруга.
Но тази целувка не беше дежурна. Ръцете му се смъкнаха надолу от кръста ѝ и се пъхнаха под ластика на бикините.
- Чикаго, а? - Той се изсмя гърлено, после плъзна устни по шията ѝ и погали бедрото ѝ.
Много по-късно Кейт си даде сметка, че Чикаго е бил нещо като парола.
Защо никога не бе признала истината пред Декстър?
В началото на връзката им, разбира се, щеше да е абсурдно да му разкрива каквото и да било за себе си, поне докато се оженят. Но впоследствие?
Погледна към него - седнал както винаги с книга в скута. Декстър четеше ненаситно всичко, което му се изпречеше: технически списания, специализирани издания за банково дело, сериозни политически анализи и - за учудване на Кейт - английски криминални романи от първата половина на миналия век, за които тя винаги бе смятала, че са женско четиво. На нощното му шкафче неизменно имаше дебела неравна купчина книги - единственият безпорядък в иначе подредения му свят.
Какво я бе накарало да пази тайната си докрай? След като вече бяха женени и имаха деца? И след като самата тя отдавна не беше на оперативна работа?
Едва ли бе само защото такива бяха правилата, макар че и те не бяха за подценяване. Може би причината беше съвсем проста: не искаше да си признае, че толкова години го е лъгала. Колкото повече време минаваше, без да му разкрие истината, толкова по-трудно ѝ беше да си представи разговора помежду им. „Декстър, имам да ти казвам нещо...“ Господи, колко ужасно звучеше!