Освен това не желаеше да разкрива пред него нещата, които някога бе вършила и на които вероятно все още беше способна. А ако не можеше да му каже цялата истина, то защо да му я казва половинчато? Така ѝ се струваше още по-зле. И понеже най-лошата част от истината беше онази сутрин в Ню Йорк, която стана и причина за решението ѝ да приключи с кариерата си, историята ѝ нямаше да бъде пъл- на и изобщо да има смисъл без обяснение на случилото се тогава. А пък ако се стигнеше до такова обяснение, това щеше да направи позицията ѝ незащитима.
Освен това бе длъжна да си признае, че тази секретност донякъде се дължеше и на това, че си бе оставила вратичка. Ако не кажеше на Декстър цялата истина, все едно си запазваше правото да се върне един ден към някогашния си живот. Да стане отново таен агент. Да бъде човек, способен да опази най-големите тайни от всички, включително от собствения си съпруг, за вечни времена.
Кейт се бе явила в хотелския апартамент в Пен Куортър точно в девет сутринта, както ѝ бе наредено. На масата срещу нея имаше голям бележник с жълти страници и евтина химикалка, а от другата страна седеше мъж на средна възраст със съчувствено изражение. Казваше се Евън и през следващите осем часа щеше да я разпитва търпеливо и изчерпателно за всички операции, в които някога бе участвала, за всички чужди агенти, които бе вербувала и контролирала, за всяка недовършена мисия, която би могла в един момент да бъде използвана срещу тях.
Разпитът продължаваше вече трети ден, когато Евън внезапно попита:
- А какво ще ми кажете за Сараево?
Вече бяха обсъдили всичко, което би могла да е пропуснала в първоначалния си доклад от мисията - местоположение на офисите, имена на аташетата, описания на приятелките им, след което бяха преминали на по-маловажни събития. По-ранните ѝ тренировъчни мисии в Европа: доставяне на пратка до тайник в едно преустроено палацо до Пиаца Навона; опит за вербовка на баски националист в Билбао; проследяване на куриер с пари в куфарче през павираните улички и частните банки на Люксембург.
А сега явно минаваха на неслучили се неща.
- Никога не съм била в Сараево - отвърна тя.
- Нито веднъж?
- Нито веднъж.
- Но съпругът ви е бил. И то съвсем неотдавна. - Евън вдигна поглед от собствения си бележник, жълт като нейния, покрит от горе до долу с непонятни драскулки, подчертавания, кръстчета и стрелки. - Защо?
На никого не е приятно да си признае, че не знае нищо за действията, навиците и наклонностите на половинката си. Кейт не желаеше да говори за пътуванията на Декстър в чужбина. Не виждаше с какво те имат отношение към кариерата ѝ.
- Знам ли? - отвърна тя колкото можеше по-пренебрежително. - Сигурно по работа.
Започнаха да получават поща на новия си адрес, автома- тично препращана от Щатите. Кейт отвори един плик, адресиран до нея; вътре имаше чек, с който държавата я компенсираше за неползван платен отпуск. Трябваше да го прати обратно през океана, до банката си, за да ѝ внесе доларите по сметката. Получи и наемния договор, подписан и заверен от нотариус, за къщата им във Вашингтон; за жалост месечната сума нямаше да покрива вноската им по ипотечния кредит. Имаше и рекламни листовки: една за фитнес-спа комплекс във Вирджиния, друга за читателски клуб - нима още съществуваха такива клубове?
Засега нямаше нищо от банката на Декстър, а тя се бе надявала да научи по пощата му кой е неговият работодател. Но може би нямаше причина банката да му пише до вкъщи - все пак Декстър беше независим консултант, а не техен служител. Имаше офис, където да получава цялата си делова кореспонденция. Всичко това ѝ се струваше леко подозрително - та на кого не би се сторило, - но за пореден път си припомни особената клауза, която по свое желание бе включила в брачната им клетва: никога да не си играе на следовател с делата на съпруга си.
Разбира се, тя бе разследвала Декстър преди сватбата, и то повече от веднъж. За пръв път това бе станало веднага след запознанството им на фермерския пазар на Дюпон Съркъл, когато едновременно бяха посегнали към щайга със зеленчуци от двете противоположни страни. Беше хубаво лятно утро, идеално време за запознанства; и двамата бяха с повишени нива на ендорфина от сутрешната си гимнастика - Декстър от тичането, Катрин от краткото си увлечение по велосипеда - и това ги правеше особено благоразположени и общителни. Както бяха натоварени с пазарските торби, отидоха да пият кафе в книжарницата през улицата; беше им на път, пък и жилищата им се оказаха през няколко преки едно от друго. Каква щастлива случайност, помисли си тя. Може би прекалено щастлива.