- Затова ли се премести да живееш в чужбина?
- Не. Тук сме заради приключението. Но мисля, че горчивината си остава. Не знам дали горчивина е вярната дума. По-скоро разочарование. Не ме разбирай криво, аз обичам Америка. Но не всичко в нея. Да вземем сестра ми. Тя е жертва на катастрофите, сполетели семейството ми. Самата тя е една катастрофа.
Докато Емили затъваше все повече в алкохола и наркотиците, Кейт се беше затворила в една гробница от претръпнал ост, от самоналожена изолация, превърнала се бе в самотна работохоличка. Междувременно започна да се вживява и в една от ролите, които щяха да станат определящи за зрялата ѝ възраст: ролята на мъченица. Тя беше тази, която се грижеше за семейството, изкарваше сериозните пари, на всичко отгоре вършеше и къщната работа. Колко саможертви, колко страдания изискваше това! Кейт така и не осъзна, докато не я загуби, че тази страна от нейния живот ѝ бе доставяла удоволствие.
- В крайна сметка престанах да се грижа за Емили. На нея вече никой не можеше да ѝ помогне.
- Как така, отчуждила си се от собствената си сестра?
- Тя не умееше да поддържа отношения с никого. След като и двамата ни родители починаха, а не бяхме близки с никого от роднините, отпадна и нуждата да общуваме помежду си. Просто престанах да ѝ се обаждам.
Това не беше истина. Кейт бе продължила да търси близост с Емили години след смъртта на родителите им, през цялото време на следването си, докато Емили бавно затъваше в нищета. Но откакто постъпи във Фирмата, поддържането на тези контакти се превърна от лично изпитание в пречка за професионалната ѝ реализация, в тежест, която би могла да бъде използвана против нея. Кейт беше длъжна да се освободи от състраданието си, да го съблече като скъсана мръсна дреха, неподлежаща на почистване и изкърп- ване, годна само за боклука.
През първата ѝ година в ЦРУ Емили на няколко бе правила опити за контакт, оставяла ѝ бе съобщения, на които Кейт не бе сметнала за нужно да отговаря. После половин десетилетие не бе чувала нищо за сестра си, докато тя не ѝ се обади да ѝ внесе гаранцията, за да я освободят от ареста. По това време Кейт беше в Ел Салвадор, откъдето не бе в състояние да ѝ помогне, а когато се върна в Щатите, загуби всякакво желание за това.
Що се отнася до семейството на Декстър - продължи тя, - майка му Луиз е починала, а баща му е женен повторно за някаква противна вещица. Имал е брат, но той също е мъртъв.
- Брат му? Какъв ужас!
- Казвал се Даниъл. Бил е доста по-възрастен от Декстър, родил се е, когато Андре и Луиз били още деца. Към края на осемдесетте Даниъл постъпил в морската пехота; няколко години по-късно се уволнил и се озовал на Балканите, уж като военен консултант, а всъщност като най-обикновен наемник.
- Я виж ти!
- Трупът му бил открит на някаква сляпа уличка в босненски град.
- Господи - каза Джулия с равен тон.
Изглеждаше изненадващо неизненадана или може би обратното: беше толкова шокирана, че не бе в състояние да изрази чувствата си. Кейт не можеше да реши кое от двете.
- Там е намерил смъртта си. Както и да е - продължи тя, - когато ме попита дали ми липсва семейството, едва ли си очаквала толкова подробен отговор.
След като Кейт се разтовари от семейната сага, Джулия ѝ разправи как са се запознали с Бил: на благотворително събиране, където тя отишла с надеждата да убие с един куршум поне три-четири заека: да направи нещо благородно, да си създаде връзки, да привлече клиенти и да се запознае с интересни хора, докато Бил се бил отдал на обичайното за млад финансист занимание - пръскане на пари с едничката цел да привлече вниманието на подходящата жена: неомъжена светска личност от вида, населяващ подобни благотворителни събирания с куверт от петстотин долара, чиито постъпления отиват за стипендии на деца от градските гета.
И така, Бил допуснал, че Джулия е именно такава жена. Докато станало време да разпръсне заблудите му, около три часа по-късно, и двамата вече били голи. Самата Джулия ускорила процеса, понеже не можела да повярва на късмета си, че е срещнала такъв красив мъж, който проявявал интерес към нея.