- С годините - добави тя - открих, че мъжете ме намират за много по-интересна, когато съм гола.
По тона ѝ Кейт разбра, че изобщо не се шегува.
Оставиха колата на претъпкания паркинг пред гигантския мол „Кактус“, притичаха под противния дъжд и се спряха под козирката на входа, за да си поемат дъх.
- По дяволите! - Джулия ровеше припряно в чантата си. - Сигурно съм си изпуснала телефона в колата ти. Може ли да отида да си го взема?
- Ще дойда с теб - предложи Кейт.
- О, не, тоя дъжд е ужасен. Ти влез вътре, аз ще те намеря.
Кейт извади ключа от джоба си.
- Ето ти го.
- Благодаря.
Погледът на Кейт обгърна паркинга, шосето от другата му страна, неприветливото мокро предградие, после се върна към огромната бетонна маса, извисяваща се над главата ѝ, пълна с магазини, претъпкани с боклуци, които не ѝ трябваха. Това излизане беше грешка. Трябваше да си измислят друго занимание. Да пият кафе или да си направят миниекскурзия, да разглеждат забележителности в Германия, да обядват във Франция.
Пътуването се бе превърнало в страст за Кейт. Тя започна да събира информация за следващите семейни екскурзии още с връщането им от Копенхаген, където прекараха първия си дълъг уикенд извън Люксембург. Сега планираха да отскочат с колата до Париж.
- Благодаря още веднъж - каза Джулия, като изтърси чадъра си и подаде ключа на Кейт с лека, загадъчна усмивка.
Днес, 11:02 ч.
Кейт стига до ъгъла и свива по Рю дьо Сен, скривайки се от погледа на всеки, който би могъл да я наблюдава откъм Рю Жакоб, и едва тогава си позволява да поспре, да си поеме дъх, да събере мислите си, макар да си дава сметка, че си мисли само за страшни неща и я обзема паника.
Та те вече цяла година живеят в Париж, кротко и незабележимо, без да привличат внимание, без да пораждат подозрения. Би трябвало да са в безопасност.
Атогава какво прави тази жена тук?
Нарастващото безпокойство я кара да се спре за малко в сводестия вход на една жилищна сграда пред огромна двукрила врата. Едно от крилата се отваря със скърцане и отвътре излиза дребна съсухрена жена, облечена в безупречен костюм от букле, с бастунче в ръка. Старицата отправя към Кейт онзи самоуверен поглед, който е запазена марка на възрастните французойки.
- Bonjour! - изкрещява дъртата вещица и Кейт едва не пада отуплаха.
- Bonjour - отвръща тя.
Зад гърба на старицата, в дъното на пасажа, пълен с кофи за боклук, пощенски кутии, електрически табла и привързани с вериги велосипеди, се вижда светъл вътрешен двор. В сградата на Кейт има подобен пасаж, а в Париж са хиляди. И сякаш са си обявили негласно състезание кой е най-подходящ за извършване на убийство.
Потънала в мисли, Кейт продължава пътя си, после се спира отново, този път пред големите витрини на някаква галерия. Вътре има фотографска изложба, но Кейт наблюдава отраженията на минувачите - повечето жени, облечени като нея, и мъже в костюми. Минават и шумна групичка германци по сандали и къси панталони, следвани от тройка млади американци с раници и татуировки.
По нейния тротоар се движи мъж. Походката му е прекалено бавна, костюмът не му е по мярка и се бие с обувките, които са с връзки и гумени подметки, подобни на туристически, грозни. Тя го проследява с поглед, докато се изгубва в далечината.
После отново насочва вниманието си към витрините, но този път погледът ѝ регистрира какво става вътре, а не отраженията на минувачите. В просторните зали на галерията, свързани с широки портали, се мотаят не повече от петима- шестима посетители. Входната врата е отворена, за да пропуска топлия есенен ветрец. Вътре сигурно е шумно, казва си тя. Достатьчно, за да проведе дискретен телефонен разговор, без да привлича вниманието.
- Bonjour - казва Кейт на издокараната млада рецепци- онистка, неразличима от всички издокарани момичета на касите в супермаркетите, банковите гишета и навсякъде другаде, където красотата им би могла да привлече платежоспособни клиенти в богатите централни квартали.
- Bonjour, madame.
Кейт усеща погледа, с който младата жена светкавично оценява обувките ѝ, чантата, бижутата, прическата, всичко в пакет. Ако има нещо, за което наистина ги бива тези парижки касиерки, продавачки и прочие, то е да разпознават безпогрешно сериозния клиент от зяпача, който ще им загуби времето и ще си тръгне с празни ръце или с най-евтиния артикул. Но тя знае, че е издържала успешно изпита.
Кейт решава да удостои с внимание експонатите в главната зала - големи полуабстрактни снимки на геометрични ниви, модернистични стъклени сгради, нагънати от вятъра водни повърхности.