- Ще изкарваш много пари? В Люксембург?
- Да.
- Как?
- При тях имало недостиг на красиви мъже. Така че ще ми плащат чували с пари просто защото изглеждам страхотно и съм секси.
Това беше дежурната им шегичка от поне десет години насам. Декстър не беше нито кой знае колко красив, нито особено секси. Беше типичен компютърджия - висок, слаб, непохватен. Не че беше грозен; просто чертите му бяха съвсем обикновени - невзрачна комбинация от пясъчноруса коса, изпъкнали скули, издадена брадичка и кестеняви очи. С една по-хубава прическа, с малко тренировки пред огледалото и евентуално доза психотерапия би могъл да мине и за мъжествен. Но като цяло Декстър излъчваше искреност и проницателен ум, а не мъжественост и сексапил.
Именно с това бе привлякъл навремето Катрин - като мъж беше напълно лишен от надменност, ирония, салонен чар и склонност към позьорство. Тъкмо обратното: нейният Декстър беше открит, безхитростен, надежден и мил. Докато мъжете от професионалните ѝ среди бяха безогледни манипулатори и суетни егоцентрици, Декстър беше пълната им противоположност, нейната противоотрова. Един солиден, порядъчен, безупречно честен и обикновен наглед мъж.
Който при това отдавна се бе примирил с обикновената си външност и липсата на чар. Поради което гледаше да изтъква персоната си на компютърен гений, като я подчертаваше с всевъзможни стереотипни атрибути: евтини пластмасови очила, евтини омачкани дрехи, които никога не му бяха по мярка и не се съчетаваха добре; прическа на току-що станал от леглото. Пък и обичаше да се шегува с външния си вид.
- От мен се иска просто да застана прав някъде - продължи смешката си той. - А като се уморя, може и седнал. И, нали разбираш, да блестя с красота. - Той прихна гърлено, радвайки се на собственото си остроумие. - Люксембург е световната столица на частното банкиране.
- Е, и?
- Току-що ми предложиха извънредно изгоден договор с една от тези банки.
- Колко изгоден?
- Триста хиляди евро годишно. Почти половин милион долара по сегашния курс. Плюс поемане на наема и режийните. Плюс бонуси. Общо излиза някъде към седемстотин и петдесет хиляди долара годишно.
Това определено си бяха добри пари. Повече, отколкото изобщо някога бе очаквала, че Дексгьр би могъл да изкарва когато и да било. Макар да се занимаваше с интернет кажи- речи от самото му изобретяване, той нямаше нито визията, нито амбицията да забогатее. През цялото време просто седеше и чакаше да се случи нещо, докато повечето му колеги и приятели трупаха капитал, поемаха рискове, фалираха или продаваха акции на компаниите си, докато в един момент се качваха на частни самолети и започваха да обикалят света. Но не и Декстър.
- А по-нататък... кой знае? Освен това - той разпери ръце, за да подчертае сладкия момент в цялата история - няма дори да ми се налага да работя чак толкова.
Навремето и двамата бяха минавали за амбициозни. Но след десет години, откакто бяха заедно, от които пет с деца, само Декстър бе запазил част от някогашните си амбиции. От които водещата днес беше да работи все по-малко.
Или така поне си бе мислила тя до днес. Оказа се обаче, че амбицията му била да забогатее. И то в Европа.
- Откъде знаеш това? - попита тя.
- Познавам мащабите на банката, сложността на структурата и вида на транзакциите, които осъществяват. Потребностите им от защита на информацията не са толкова високи като на хората, с които съм свикнал да работя. Освен това са европейци. А, както е известно, те не се скъсват от бачкане.
Декстър не беше богат, но печелеше прилично. А и Катрин, след редовни повишения, бе достигнала доста добро равнище на възнаграждение. През изтеклата година двамата бяха изкарали общо към четвърт милион. Ала след ипотеката и несекващите ремонти по малката им къща в така наречените нови комплекси на уж подмладения район Кълъмбия Хайтс, плюс таксите за частно училище - в Централен Вашингтон държавните училища не бяха разумна и безопасна алтернатива, - плюс лизинга на двете коли, не оставаше почти нищо. А кухнята им се разпадаше.
- Значи ще разполагаме с пари - подхвана Катрин. - Ще можем да пътуваме където си искаме, а ти през цялото време ще бъдеш при мен и децата? Или пак няма да те виждаме?
Последните два месеца Декстър беше прекарал почти изцяло в пътуване, отсъствайки за дълги периоди от живота на семейството си. Многобройните му командировки бяха чест повод за търкания помежду им. Той току-що се бе върнал от няколкодневно пътуване до Испания, за което я бе осведомил едва в последния момент, принуждавайки я да отменя запланувани ангажименти, които и без това бяха станали толкова редки в последно време. Катрин почти не водеше светски живот, нито пък имаше кой знае колко приятели. Но не беше готова да се откаже и от малкото си развлечения.