Той я целуна по шията.
- Истина е. Но говорят също и обикновен немски, както и френски и английски. Това е много космополитна държава. Никой няма да ни кара да учим люксембургски.
- Моят език е испанският. Учила съм една година френски, но владея испански.
- Не се безпокой. Езикът няма да е проблем.
Той отново я целуна, като прекара длан по корема ѝ; ръката му се плъзна надолу и започна да набира полата ѝ като завеса. Децата бяха на гости при приятели.
- Имай ми доверие.
2
Катрин ги бе виждала безброй пъти на международните летища с планини от евтини куфари и чанти. По лицата им беше изписана смесица от тревога, объркване и изтощение, децата им едва гледаха от умора, а бащите стискаха тестета червени или зелени паспорти, които ги разграничаваха от американците с техните сини паспорти.
Бяха имигранти.
Беше ги виждала как се качват на самолета в Мексико Сити, след като са се друсали цял ден с автобус от Морелия или Пуебла или са летели от Кито или Гватемала Сити. Беше ги виждала и в Париж да прииждат от Дакар или Кайро, или Киншаса. А също и в Манагуа и Порт-о-Пренс, в Богота и Каракас. Навсякъде, където бе ходила, бе виждала тези хора, обикновено в салона за заминаващи пътници.
Беше ги виждала и сред пристигащите в Ню Йорк и Лос Анджелис, в Атланта и Вашингтон - крайната точка на техния дълъг маршрут, - останали без сили, но все още много далеч от целта.
А сега тя е една от тях.
Ето я пред летището във Франкфурт на Майн, заобиколена от осем огромни разностилни куфара. Всеки път в миналото, когато бе виждала огромни куфари, се бе питала: „Кой нормален човек може да си купи подобно отвратително неуправляемо нещо?!“ Сега вече знае отговора: всеки, който е трябвало да опакова абсолютно всичко, и то наведнъж.
Между осемте куфара с почти човешки ръст са пръснати и четири парчета ръчен багаж, дамска чанта, две чанти с лаптопи и две детски раници, плюс няколко якета, плюшени мечета и найлонова торба, натъпкана с плодове, десертни блокчета и кафяви бонбонки „М&М“ - всички по- привлекателни цветове бяха изядени още преди Нова Скотия.
Това е тя, стиснала сините паспорти на семейството, различни от тъмночервените на заобикалящите я германци, от които се откроява не само с цвета на паспорта си, но и с това, че никой местен не стои сред купчинагрозни куфари с паспорти в ръка.
Стои и не схваща нищо от онова, което се говори около нея; местният език е абсолютно неразбираем. След един се- демчасов полет, през който е успяла да дремне около два часа, тя е с торбички под очите, замаяна, изтощена, гладна, развълнувана и изплашена.
Това е тя - имигрантка.
За начало се бе примирила с факта, че ще приеме фамилията на Декстър. Вече бе решила за себе си, че моминското ѝ име - онова, с което беше известна сред колегите си - не ѝ е нужно повече, и се яви с бодра стъпка в службата по гражданска регистрация на окръг Колумбия, където попълни необходимите формуляри и подписа чек за държавната такса. След което си поръча - с експресна услуга - нова шофьорска книжка и нов паспорт.
Каза си, че ще ѝ бъде по-лесно да се оправя с бюрокрацията и да живее в католическа страна, ако двамата със съпруга ѝ имат едно и също фамилно име. И без това се бе отказала от самоличността си - цялата онази мрежа от привидности, зад които се криеше една доста по-сложна истина, -тъй че едно име беше просто подробност.
И така, тя окончателно се превърна в нов човек - Катрин Мур, съкратено Кейт. Готината, отракана, дружелюбна Кейт зае мястото на сериозната, вечно намръщена Катрин. Името ѝ звучеше някак бохемски и предразполагащо - Кейт Мур знаеше как да се възползва от изкушенията, които предлагаше Европа.
В течение на няколко дни тя бе претегляла мислено и Кейти Мур, докато не реши, че Кейти звучи твърде инфантилно, като героиня от детски комикс или - още по-зле - мажоретка.
Кейт Мур организира отначало докрай цялото преместване. Замрази, отмени или смени адреса за кореспонденция по десетки сметки и абонаменти. Купи онези ужасяващо грозни куфари. Раздели вещите им на задължителните три категории: придружаващ багаж, въздушно карго и морски контейнер. Уреди всички митнически формалности, спедиторски формуляри и застраховки.
Освен това успя да напусне работа. Последното не стана нито бързо, нито лесно. Но когато задължителните събеседвания за причините и увещанията да размисли приключиха и когато всички бюрократични пречки бяха преодолени, тя изтърпя геройски и прощалната вечер на по питие в дома на шефа си на Капитолийския хълм. Макар че самата Катрин никога не бе напускала работа в миналото, през годините бе присъствала на някое и друго изпращане. Отначало беше разочарована, че не бяха решили да го направят в някоя ирландска кръчма, та поне всички да се напият здравата около подковообразния бар, както по филмите. Но, разбира се, хората от нейната служба не можеха просто така да се напиват по заведенията. Ето защо се задоволиха с бира направо от бутилката на приземния етаж на къщата от червени тухли. За свое облекчение - и донякъде разочарование - Кейт констатира, че не е много по-голяма, макар и в много по-добро състояние, от нейната собствена къща.