Започва онази песен — Alive — и сърцето ми като че ли спира за миг. Облягам се назад и се заслушвам в текста. Става дума за някакво хлапе, което научава, че баща му е мъртъв. И макар да не го познава, смъртта оставя белег в душата му. Празнина, така всепоглъщаща, че го преследва и в най-щастливите мигове.
Затварям очи и ми се приисква да можех да разкажа на мама как е минал денят ми. Да й кажа, че се тревожа за Софи и че в класа ми има ново момче, при това доста готино, и че подозирам, че Мати и Амбър кроят нещо подло. Да й кажа колко ми липсва. Да й кажа, че я обичам. Да й кажа всичко.
Четвърта глава
След два часа Мати и Амбър нахлуват в кухнята с веещи се коси, развеселени, размахали помпони. Гледам ги презрително над чашата шоколадово мляко. През прозореца на кухнята виждам как колата на Саманта Филипс се отдалечава. Най-тъпото е, че освен че ме заряза като приятелка, Саманта сега дружи с малката ми сестричка, сякаш е преминала на по-нова, по-лъскава версия на самата мен. Предполагам, беше неизбежно, след като Мати стана мажоретка. А и с Мати винаги са имали много повече общо, отколкото с мен. Чувала съм ги да обсъждат часове наред достойнствата на дамските прашки.
Мати хвърля чантата и помпоните си на кухненската маса и отваря хладилника.
— Хей! — Тя ми се смръщва. — Изпила си шоколадовото мляко.
Вади бутилка „Евиан“, отвърта капачката и отпива дълга глътка.
Амбър също си взима бутилка вода и я разклаща пред носа на сестра ми.
— Не ти трябва шоколадово мляко, миличка. Нали спряхме захарта и брашното.
Мати й се изплезва.
— Какви са шансовете вие двечките да кротувате довечера? — Покатервам се върху плота. — Поканила съм Ролинс да гледаме филми.
Като чува името на Ролинс, Амбър мигом изправя гръб. Направо надушвам феромоните, които излъчва.
— Какво ще ни дадеш, за да си стоим в стаята? — пита Мати, винаги готова да се пазари. Погледът й уж случайно пробягва към полупразната бутилка „Каптън Моргън“5 върху хладилника.
— В рома има страшно много захар — вметвам, неспособна да прикрия раздразнението си.
— Пиячката не се брои — заявява Амбър. — Тялото изгаря калориите от алкохола супербързо. Особено ако изиграем новото съчетание няколко пъти. — Тя завърта ханш и отмята опашка — или е на път да получи епилептичен гърч, или именно това е новото съчетание.
— Моля те — Мати извръща към мен умолителен поглед. — И няма да мърдаме от стаята. Нали, Амбър?
Амбър вдига рамене.
— Както кажеш.
Въздъхвам. Ако действително останат в стаята на Мати, ще мога да си изгледам спокойно филма, без да се налага да обяснявам сюжета на Мати, а Ролинс няма да трябва да се пази от разгонена гимназистка, която се чуди как да му се покатери в скута. А и дори да откажа, най-вероятно пак ще се наливат тайничко. Не е ли по-добре да пият тук, та да мога да ги наглеждам?
— Добре — казвам накрая. — Но ще си стоите в стаята.
— Ихаа! — Мати грабва бутилката.
Амбър преравя хладилника и измъква двулитрова бутилка кока-кола.
— Нямате ли диетична? — изхленчва тя и аз я стрелвам със злобен поглед, докато тя не отклонява очи.
Въоръжени с пиячка, кола, чаши, лед и нож за масло, за да си разбъркат питиетата, момичетата напускат кухнята с танцувална стъпка и се качват горе. При това съвсем навреме. Ролинс тъкмо пристига със стария си „Нисан Станца“.
Гледам го как слиза от колата и бавно крачи по алеята, понесъл нещо под ръка. Преди да натисне звънеца, прокарва пръсти през косата си. Когато му отварям, крие ръце зад гърба си.
— Избирай! — казва.
— Какво да избирам?
— Ръка. Дясната или лявата.
Посочвам дясната и той ми показва какво държи. „Заклинателят“.
— Мъдър избор — кимва.
— Определено — отвръщам. — А какво има в другата? Ролинс бавно вдига другата си ръка. Пръстите му стискат вързопче син плат. Разгръща го и виждам, че е тениска. Поемам си рязко дъх. Отпред е изрисувана картинката от албума на Smashing Pumpkins — Mellon Collie and the Infinite Sadness — ангелът, който излиза от звездата. От цяла вечност дебна тая тениска в eBay.
— Пристигна с една пратка винтидж тениски — казва Ролинс. — Тази ли е?
— Олеле, майчице! — изкрещявам и започвам да подскачам. — Цял живот я търся.
Ролинс се разсмива от възторга ми.
— Сигурна ли си? Мога да я върна, ако не ти харесва… — Закачливо я дръпва от пръстите ми и аз го первам през ръката.