Ролинс тръгва след мен към хола и се пльосва на обичайното си място върху карирания диван. Аз внимателно опъвам тениската върху облегалката на дивана, доволно ухилена, после пъхам дивидито в плейъра и се мятам на фотьойла.
— Е, кого оперира баща ти днес?
— А, забравих да ти кажа. Сиамски близнаци.
Веждите на Ролинс се вдигат от любопитство.
— Сериозно ли? Сиамски близнаци? Яко!
Знаех си, че ще се впечатли от идеята за истински сиамски близнаци. Миналата година по едно време така ни беше доскучало, че отидохме до „Гудуил“, купихме свръхграмадна тениска и се напъхахме едновременно в нея. В този вид се отправихме към мола, където всички ни зяпаха как си подаваме лепкави кифли и се возим нагоре-надолу по ескалатора. Ролинс дори влезе с мен в тоалетната и изчака, обърнат на другата страна, да се изпишкам. Наясно съм, че хич няма да е забавно действително да си част от сиамска двойка, но самата идея ни се стори прекрасна.
Разказвам му за операцията. По някаква странна причина направо завиждам на близначетата, стига всичко да мине както трябва. Скоро ще се гушат всяко в своето креватче и ще водят нормален, лишен от усложнения живот. Да можеше баща ми да оперира и мен и да изреже каквото там не ми е наред.
— Яко. Супер е, че баща ти умее така да помага на хората — казва Ролинс и дръпва някакъв конец от тениската си.
— Джаред Бел, Спасителя — отвръщам.
Не мога да се отърва от мрачното чувство, което ме залива. Вярно, баща ми помага на толкова много хора, но пък вечно отсъства. Виждам го за по няколко минути на ден и то ако имам късмет. Моментално ми става гузно. Каква егоистка съм! Болните бебета са далеч по-важни от това баща ми да се мотае около мен. И действително е герой, задето умее да поправя онова, което природата е объркала.
Прицелвам се с дистанционното към дивидито и пускам филма. Вън небето притъмнява, готви се за нощта. Ролинс не спира да пуска язвителни коментари на всеки няколко минути. Увивам се с едно одеяло и потъвам в така познатата обстановка. Точно така се чувствах по-рано, преди да започнем да се отдалечаваме един от друг. Липсва ми онова време.
Линда Блеър6 тъкмо започва да се гърчи и тресе, когато Мати връхлита в хола, следвана от Амбър. Мати се удря в масичката и се разкикотва. Май някой е прекалил с рома.
— Ох, здравей, мила сестричке. Безкрайно съжалявам, че те притеснявам. Но Саманта ще дойде да ни вземе и ще ходим на кино. — Малко заваля и не спира да се смее.
Амбър жадно зяпа Ролинс. Пльосва се до него на дивана и му се усмихва лукаво. В сърцето ми се прокрадва мъничко червейче завист. Не знам откъде се е взело, но се подразвам и от безсилие поглеждам ядно към сестра си.
— Мати — изръмжавам. — Нали каза, че ще си стоиш вкъщи. — Очите ми се стрелват към Амбър и Ролинс на дивана. Тя мига насреща му, а той май се опитва незабелязано да се отдръпне.
— Хайде, Вий. Всички мажоретки ще са там. Нали не искаш да си стоя самичка вкъщи? — Явно е решила да пусне тежката артилерия — вижте ме, бедната аз! — на което винаги се връзвам.
С ъгълчето на очите си виждам как Амбър се присламчва още по-близо до Ролинс и уж небрежно отмята поличка. После вдига пръст и посяга да докосне пробитата му устна.
— Пиърсингът ти е страшен. Обзалагам се, че е много приятно…
Прекъсвам я.
— Добре, Мати. Върви на кино. Но гледай да се прибереш преди полунощ. Нямам намерение да те прикривам, ако татко се прибере по-рано.
Отвън се чува рев на клаксон — Саманта никак не си поплюва.
Мати прави чупка в кръста.
— Страшно си мила, няма що. Хайде, Амбър, да вървим. — Тя успява да откопчи Амбър от Ролинс и двете изчезват през вратата.
По-отговорната част у мен настръхва при мисълта, че Мати е тръгнала навън, както е пияна, но на другата част внезапно й олеква. Поне се махнаха. Сега Саманта да му мисли. А и защо трябва вечно да играя ролята на пазач? Не съм родител. Заслужавам да се позабавлявам една вечер, нали така?
Ролинс май също изпитва облекчение.
— Дали да не върнем малко назад? Изпуснахме най-готината част.
Не схващам веднага, че говори за филма.
— А, да. — Откривам дистанционното под една възглавница на пода. Превъртам назад, докъдето бяхме стигнали, преди така грубо да ни прекъснат, и натискам плей бутона.
Облягам се назад и придърпвам одеялото до брадичката си. Не след дълго клепачите ми натежават. Разтърсвам глава в опит да се разсъня.
6
Американска актриса (р. 1959), известна най-вече с ролята си на Реган във филма „Заклинателят“ — Б.ред.